— Това е братовчед ми — каза Брайс. — Дишай спокойно.
Вампирът примига недоумяващо.
— Моля?
Изненадата му коства надмощието: хватката му се отпусна и Брайс веднага прибра папката в чантата си, отстъпвайки назад. Поне беше наследила елфическа ловкост от баща си. Докато се отдалечаваше от вампира, измърка през рамо:
— И за твое сведение, не си падам по собственическо агресивно поведение.
Максимус изръмжа отново, но осъзнал кой е „братовчед“ й, не посмя да тръгне след нея.
Макар светът да смяташе кръвната им връзка за далечна, никой не смееше да закача роднините на Рун Данаан.
Ако се разчуеше, че Рун е неин брат — е, всъщност доведен брат, — никой мъж нямаше да припари до нея. Но за щастие, всички си мислеха, че той й е братовчед, и Брайс държеше да си остане така. Не само защото отдавна се беше заклела да пази в тайна самоличността на баща си. Не само защото Рун беше законното дете, шибаният Избраник, а тя беше… копелето.
Рун вече пиеше от уискито си, впил поразителните си сини очи в Максимус. С обещание за смърт.
На Брайс почти й се искаше да види как Рун изпраща вампира напишкан от страх в замъка на татенцето му, но толкова се беше трудила по тази сделка, пък и беше подлъгала задника да плати почти една трета повече от реалната цена на бюста. Едно обаждане до банковия му посредник — и чекът в чантата й щеше да се превърне в безполезна хартийка.
Затова Брайс просто застана пред Рун и отвлече вниманието му от вампира.
Прилепналата черна тениска и впитите тъмни дънки на брат й разкриваха мускулите, на които елфите винаги се възхищаваха и които повечето посетители на мецанина зяпаха сега. А татуировките, обгърнали целите му златисти ръце, бяха достатъчно цветни и красиви, за да вбесяват баща им. Както и халките по цялото продължение на едното му заострено ухо и правата черна коса до кръста, обръсната от едната страна. Изобщо целият му вид сякаш представляваше билборд с ярък надпис „Майната ти, татко!“.
Но Рун си оставаше елф. С петдесет години по-голям от нея. И с неизменно властническо поведение всеки път, когато срещнеше него или приятелите му. Тоест когато не успееше да избегне подобна среща.
— Я виж ти — каза Брайс, кимвайки на бармана, когато пред нея се появи още една газирана вода. Отпи глътка, за да отмие с пенливата течност остатъчния вкус на лъв и алфа-задник от устата си. — Кой е решил да остави позьорските рок клубове и да се навърта край готините хлапета? Май Избраника най-сетне е разбрал какво се котира в наши дни.
— Все забравям колко си дразнеща — каза вместо поздрав Рун. — И не че ти влиза в работата, но не идвам да купонясвам.
Брайс огледа брат си. Тази вечер не носеше Звездния меч — и на пръв поглед, като изключеше издайническите физически белези на рода Звезделф, почти по нищо не личеше, че с благословията на Луна и наследените от предците му гени е избран да поведе народа си към големи върхове. Но двамата не си бяха говорили от години. Може би Рун беше пропълзял обратно в лоното. Което щеше да е жалко, предвид всички галиматии покрай напускането му.
Брайс го попита:
— Защо си дошъл, освен да съсипеш вечерта ми?
Рун изсумтя.
— Още обичаш да си играеш на палава секретарка, доколкото виждам.
Разглезен лайнар! За няколко бляскави години двамата бяха най-добри приятели, динамична комбина срещу Гадняр номер едно — а именно елфическия им баща, — но това беше древна история. Благодарение на Рун.
Брайс свъсено огледа претъпкания клуб под тях, търсейки сред тълпата двамата му приятели, които го преследваха навсякъде и я вбесяваха също колкото него.
— Как успя да влезеш?
Дори елфическите принцове трябваше да чакат на опашка, за да ги пуснат в „Гарвана“. Някога Брайс с радост гледаше как охраната отпраща разни надути елфи.
— Рисо ми е приятелче — отговори Рун. — Играем покер всеки вторник вечерта.
Естествено, че Рун бе намерил начин да се сприятели със собственика на клуба. Рядката порода метаморф пеперуда компенсираше скромните си размери с ярък характер; вечно се смееше, прехвърчаше из клуба и танцуваше над тълпите. Хранеше се с веселието, сякаш беше нектар. Беше доста придирчив относно близкото си обкръжение — събираше интересни хора, които да го забавляват. Брайс и Даника така и не успяха да покрият изискванията му, но Фурия най-вероятно участваше в групичката за покер. Ако някога благоволеше да си вдигне телефона, Брайс щеше да я попита.
Рун се озъби на Максимус, който ги подмина със злобен поглед на път към златното стълбище.