— Дявол да го вземе, Брайс.
Тя се изправи на омекнали крака и преметна чантата си през рамо, уверявайки се, че безбожният чек от Максимус е още вътре.
— Разбрах какво се иска от мен. Ще кротувам и ще се държа възможно най-морално до Върховната среща.
Рун се намръщи и слезе от щъркела с обичайната елфическа гъвкавост.
— Ще те изпратя до вас.
— Няма нужда.
Не допускаше никого в апартамента си. Който дори не беше неин апартамент, но това нямаше значение. Идваха само майка й, Рандъл и от време на време Хвойна, ако успееше да се измъкне от студиото. Чувстваше го като свое убежище и не искаше да подушва елфи в него.
Рун обаче игнорира отказа й и плъзна поглед по бара.
— Къде е палтото ти?
Тя стисна челюсти.
— Не нося палто.
— Едва дойде пролет.
Брайс го заобиколи с ядосани стъпки и й се прииска да беше обула ботуши вместо токчета.
— Тогава добре че си взех алкохолния пуловер.
Лъжа. Не беше близвала алкохол от почти две години.
Той тръгна след нея.
— Страшно си забавна. Радвам се, че всички пари за образованието ти не са отишли нахалост.
Тя заслиза по стълбището.
— Поне учих в колеж, вместо да си седя у дома върху купчина от паричките на тате, цъкайки видеоигрички със смотаните си приятели.
Рун изръмжа, но Брайс вече преполовяваше стълбището към дансинга. След броени секунди вече си проправяше път с лакти през тълпите между колоните; после прелетя през няколкото стъпала към вътрешния двор със стъклена ограда — с изключение на две от страните, където още се издигаха оригиналните каменни стени на храма — и се устреми към гигантските железни врати. Без да погледне дали Рун я следва, излезе през тях, махвайки на охранителите полувълци, полудемонаки, които отвърнаха на жеста й.
Бяха свестни момчета — преди години, в най-тежките пиянски нощи, винаги хващаха такси на Брайс. И даваха на шофьора да разбере какво ще му се случи, ако не я закара невредима до дома й.
Извървя едва една пресечка, преди да усети, че Рун я настига като буреносен облак. Следваше я на достатъчно разстояние, за да не си личи, че са заедно, но достатъчно близо, за да долови мириса и гнева му.
Поне този мирис държеше настрана нощните хищници по улиците.
Когато Брайс стигна до фоайето от мрамор и стъкло на сградата, в която живееше, Марин, метаморфът мечка зад рецепцията, я пусна през автоматичната двукрила врата и й махна приветливо. Брайс спря с ръка върху стъклената врата и погледна през рамо към Рун, който се беше облегнал на черния стълб на една улична лампа. Брат й вдигна ръка за довиждане — по-скоро фарс, отколкото истински жест.
Тя му показа среден пръст и влезе в сградата. Поздрави мимоходом Марин, хвана асансьора до най-горния етаж и след пет нива се озова в тясното кремаво коридорче. Тръгна с въздишка по дебелата кобалтовосиня пътека между нейния апартамент и този от отсрещната страна на коридора и отвори дамската си чанта. Изрови ключовете си на светлината от кълбото първосвет в купата върху тъмната дървена маса до стената, чието сияние позлатяваше бялата орхидея, надвиснала над него.
Отключи вратата на апартамента си първо с ключа, после и с таблото за пръстов отпечатък до дръжката. Масивните ключалки и заклинанията се отдръпнаха със свистене и тя влезе в тъмното пространство отвъд. Ароматът на люляково масло от дифузера я помилва, а Сиринкс измяука за поздрав и с твърда молба мигновено да го освободи от клетката му. Брайс обаче опря гръб във вратата.
Не й харесваше мисълта, че Рун още виси на улицата долу — представяше си как шибаният принц на алфа-задниците със собственически и агресивни наклонности наблюдава стъклената стена в отсрещния край на просторната стая и чака Брайс да включи осветлението.
Ако не го направеше до три минути, несъмнено щеше да почука на вратата й. Марин не би опитал да го спре. Не и Рун Данаан. Той нито веднъж през целия си живот не бе се изправял пред затворена врата.
Но точно тази вечер Брайс не беше в настроение за подобни битки.
Затова щракна всички ключове на панела до вратата, осветявайки пода от светло дърво, меките бели мебели, белите стени — все така чисти като в онзи ден преди почти две години, когато се нанесе в апартамента, който никога не би успяла да си позволи със своята заплата.
Даника плащаше за всичко. С глупавото си завещание.
Сиринкс изсумтя сърдито и металната му клетка издрънча. Поредният алфа-задник със собственически и агресивни наклонности. Но поне този беше дребен и пухкав.