С въздишка изхлузи високите си обувки, най-сетне разкопча сутиена си и отиде да пусне малкото зверче от клетката му.
9
— Моля те.
Почти не се разбираше какво скимти, заради кръвта в устата му, в ноздрите му. Но той се напрегна да го каже пак:
— Моля те.
От меча на Хънт Аталар се стичаше кръв по вече пропития с нея килим на мърлявия апартамент в Полята. Заради пръските по визьора на шлема му виждаше на петна единствения прав мъж пред себе си.
Всъщност беше коленичил.
Приятелите му обаче лежаха по пода на всекидневната и от обезглавения врат на единия още шуртеше кръв на струи. Главата му беше върху продънения диван и изцъкленото му лице ги гледаше странично от сплесканите възглавници.
— Ще ти кажа всичко — простена умолително мъжът, притиснал ръка към отворената рана в рамото си. — Те не ти казаха всичко, но аз мога.
Ужасът му изпълваше стаята, надделявайки дори над мириса на кръв с противната си воня на опикана задна уличка.
Облечената в ръкавица ръка на Хънт стисна по-здраво дръжката на меча. Мъжът забеляза и се разтрепери. По предницата на панталоните му се разля петно, по-светло от кърваво.
— Ще ти кажа още — опита пак той.
Хънт стъпи стабилно на пода, вкоренявайки силата си в него, и замахна с острието.
Вътрешностите на мъжа се изсипаха по килима с мокър плясък. Той продължаваше да крещи.
Хънт стигна незабелязано до военните квартири на Комициума.
В този час градът поне изглеждаше спящ. Петте сгради на комплекса — също. Но камерите около квартирите на 33-ти легион — помещаващи се във втората островърха кула на Комициума — виждаха всичко. Чуваха всичко.
Облицованите с бели плочки коридори тъмнееха и още нищо не подсказваше оживлението, което щеше да ги изпълни призори.
През визьора на шлема му всичко се виждаше в остър контраст, а вградените в него аудиоприемници улавяха звуци дори зад затворените врати от двете страни на коридора: няколко нисши войници играеха видеоигра и се псуваха шепнешком един друг; жена войник говореше по телефона; два ангела се чукаха като зайци; тук-там някой хъркаше.
Хънт подмина своята врата и се отправи към общата баня в средата на дългия коридор, до която се стигаше през общата стая. Надеждата му да мине незабелязано се изпари, като видя златистата светлина, изливаща се изпод затворената врата, и чу гласовете зад нея.
Беше толкова уморен и мръсен, че дори не си направи труда да поздрави войниците, като влезе в общата стая и тръгна покрай разхвърляните дивани и столове.
Наоми се беше проснала на оръфания зелен диван пред телевизора, разперила черните си криле. Виктория седеше в креслото до нея и гледаше спортните новини, а в другия край на дивана се беше разположил Джъстиниън, дори не беше съблякъл черната си легионерска броня.
Като видяха Хънт, прекъснаха разговора си.
— Здрасти — обади се Наоми.
Беше преметнала мастиленочерната си плитка през рамо и носеше обичайното за триариите черно, но зловещите й оръжия и ножниците им ги нямаше.
Виктория не си направи труда да го поздрави. Затова и Хънт харесваше таласъмката повече от почти всички други воини във вътрешния кръг на Мика Домитус — всъщност я харесваше още от дните им в 18-и, където беше една от малцината ванири без ангелски криле, присъединили се към каузата им. Вик никога не му се натрапваше, когато на Хънт не му се говореше. Джъстиниън обаче…
Ангелът подуши въздуха, доловил кръвта по дрехите и оръжията на Хънт. И че е на различни хора. Той изсвирука.
— Ти си абсолютен психопат, знаеш ли?
Хънт продължи да върви към банята. Светкавиците му дори не изсъскаха в него.
Джъстиниън не се отказа:
— С пистолет е много по-чисто.
— Мика не искаше да е чисто — отговори Хънт с глас, който звучеше кухо дори в собствените му уши.
Вече от векове беше така. Убийствата от тази вечер обаче, провиненията, породили гнева на архангела.
— Не заслужаваха да умрат от пистолет — поправи се той.
Нито от бързия удар на светкавиците му.
— Не искам да знам — измърмори Наоми, увеличавайки звука на телевизора. Посочи с дистанционното Джъстиниън, най-младия от триариите. — И на теб не ти трябва, така че млъквай.
Да, по-добре да не знаят.
Наоми каза на Хънт:
— Исая поръча да ти предам, че Мика искал утре двамата да си поиграете на детективи на Стария площад. Исая ще ти се обади след закуска да ти обясни подробно.
Повечето й думи прелитаха покрай ушите му. Исая. Утре. Старият площад.