Джъстиниън изпухтя.
— Успех, човече! — Той отпи от бирата си. — Мразя Стария площад. Гъмжи от лигави колежанчета и смахнати туристи.
Наоми и Виктория изсумтяха в знак на съгласие.
Хънт не попита защо още не спят, нито къде е Исая, че не е изчакал да му предаде лично съобщението. Сигурно беше с поредния ангел красавец.
Като командир на 33-ти, нает от Мика да отговаря за отбраната на Лунния град, Исая се наслаждаваше на всяка секунда тук, откакто бе пристигнал преди десетилетие. През четиригодишния си престой в града Хънт така и не успяваше да разбере какво толкова му харесва, с изключение на това, че беше по-чист и по-организиран от всеки метрополис в Пангера, с прави улици вместо криволичещите пангерски, които на места правеха почти обратни завои, сякаш не бързаха заникъде.
Но поне не беше Равилис. И поне Мика управляваше града, не Сандриел.
Сандриел — архангелът и губернатор на северозападния квадрант на Пангера и бивша собственица на Хънт, преди Мика да го откупи от нея, за да го накара да прочисти Лунния град от врагове. Сандриел — сестрата близначка на мъртвата му любовница.
Според официалните документи задълженията на Хънт се изразяваха в проследяване и елиминиране на вилнеещи демони. Но тъй като подобни бедствия се случваха само веднъж-два пъти годишно, беше направо очевадно защо всъщност го беше вербувал Мика. За петдесет и трите си години в служба на архангелката с лицето на покойната му възлюбена тя бе възлагала на него повечето убийства.
Рядко се случваше сестри или братя да носят едновременно титлата и властта на архангели. И поданиците им го смятаха за добра поличба. Докато Шахар — заедно с Хънт, който предвождаше войските и — не въстана срещу цялата същност на ангелското управление. Предавайки собствената си сестра.
Сандриел беше третата му собственица след поражението при връх Хермон и достатъчно самомнителна да си въобрази, че може да го пречупи въпреки неуспеха на двамата архангели преди нея. Първо опита да го постигне в ужасяващата си тъмница. После и на окървавената арена в сърцето на Равилис, изправяйки го срещу воини, обречени да загинат под меча му. А накрая му заповяда да прави онова, което правеше най-добре: да се промъква в чужди стаи и да отнема животи. Отново, и отново, и отново, година след година, десетилетие след десетилетие.
И ненапразно искаше да го прекърши. По време на окаяно кратката битка при Хермон Хънт бе унищожил нейната войска, изпепелявайки със светкавиците си войник след войник още преди да извадят мечовете си. Сандриел беше основната мишена на Шахар и на Хънт му бе наредено да я извади от строя. На всяка цена.
Шахар също имаше основание да се настрои срещу сестра си. И двамата им родители бяха архангели, чиито титли преминаха към дъщерите им, след като наемен убиец бе успял да ги разкъса на парчета.
Хънт никога нямаше да забрави теорията на Шахар: че Сандриел е поръчала убийството на родителите им, за да управляват двете, без да им се месят. Шахар така и не намери доказателство за това, но го вярваше до сетния си час.
Шахар, Дневната звезда, се беше надигнала срещу другите архангели и астерите заради това си убеждение. Да, искаше свят, свободен от стриктни йерархии — и ако бунтът им бе постигнал успех, щеше да го отведе чак до кристалния дворец на астерите. Но другият й стремеж беше да отмъсти на сестра си. Затова изпрати Хънт срещу нея.
Глупаци. Всичките бяха глупаци.
Ала дори той да беше признал собственото си безразсъдство, Сандриел пак щеше да вярва, че той е убедил близначката й да се вдигне на бунт, че той я е настроил срещу нея. Че когато сестра бе извадила меча си срещу сестра — толкова близки по облик, телосложение и бойна техника, че беше като да гледаш как някой се бие срещу собственото си отражение, — той носеше вината, задето едната от тях бе паднала мъртва.
Поне Мика му предложи шанс да спаси честта си. Да докаже предаността и покорството си към архангелите и империята и един ден да се отърве от позорния ореол. Можеше да отнеме десетилетия, дори векове, но като се имаше предвид, че някои ангели живеят до осемстотин години… беше възможно да си върне свободата поне за старините си. За да умре свободен.
Мика му предложи сделката още в първия му ден в Лунния град, преди четири години: убийство за всеки живот, който бе отнел в онзи кървав ден край връх Хермон. За да се отплати за смъртта на всеки ангел, погубен в онази обречена битка. С още смърт.
Смърт за смърт — беше казал Мика. — А когато изплатиш дълга си, Аталар, ще си помисля дали да заличим татуировката на челото ти.