— Шефката ми не допуска легионери в галерията си. Съжалявам.
Хънт блъсна с юмрук по желязната врата. С такъв удар бе разбивал коли, стени и кости. И то без помощта на бурята във вените си. Желязната врата обаче дори не потрепери; светкавиците му отскочиха от нея.
Край на заплахите тогава. Директно щеше да разсече югуларната вена, както действаше при физическите атаки. Затова каза на таблото:
— Идваме по повод убийство.
Исая изтръпна и огледа улицата и небето, за да се увери, че никой не го е чул.
Хънт скръсти ръце в последвалата тишина.
Желязната врата изсъска, изщрака и се открехна.
Право в шибаната десетка.
Отне му секунда да се приспособи към по-смътната светлина в помещението след яркото слънце навън, но още при първата стъпка в галерията отбеляза всички ъгли, изходи и подробности.
Дебели боровозелени килими застилаха целия под на двуетажната изложбена зала. По стените с дървена ламперия имаше дискретно осветени ниши с произведения на изкуството: парчета от древни фрески, картини, статуетки на ванири, толкова причудливи и редки, че дори Хънт не познаваше вида им.
Брайс Куинлан стоеше облегната на масивно дървено бюро в средата на помещението. Снежнобялата й рокля полепваше по всяка щедра изпъкналост на тялото й.
Хънт се усмихна бавно, разкривайки всичките си зъби.
И зачака: зачака да го разпознае. Да отстъпи назад, да заопипва трескаво за паникбутона или някой пистолет, или каквото там си въобразяваше, че може да я спаси от такъв като него.
Но явно все пак беше глупава, защото му отвърна с удивително захаросана усмивка. Червените й нокти забарабаниха небрежно по лъскавата повърхност на бюрото.
— Имате петнайсет минути.
Хънт не й каза, че срещата вероятно ще отнеме доста повече време.
Исая се обърна да затвори вратата, но Хънт знаеше, че вече е заключена. Благодарение на сведения, събирани през години в легиона, знаеше и че малката дървена врата зад бюрото води до кабинета на Джесиба Рога — където вътрешният прозорец от пода до тавана и предлагаше пълен изглед към изложбената зала, в която стояха сега, — а обикновената желязна врата от дясната им страна води към долния етаж, заринат с неща, които легионерите не биваше да намират. Предпазните заклинания по тези две врати навярно бяха още по-непробиваеми от тези по входната.
Исая въздъхна многострадално.
— Снощи в покрайнините на Месарския пазар е станало убийство. Смятаме, че сте познавали жертвата.
Хънт отчете всяка реакция, която пробяга по лицето й: очите й се разшириха леко, пръстите й спряха да барабанят по дървото, мигна веднъж, вероятно преглеждайки в главата си краткия списък с възможни жертви, ужасена от всеки вариант.
— Кой е? — попита накрая с равен глас.
Струйки пара от конусовидния дифузер до компютъра се носеха покрай нея, пропити със свежия аромат на мента. Естествено, че беше от привържениците на ароматерапията, измамени да профукват знаците си по обещания за щастие, подобри креватни изяви и че ще им порасне втората половина на мозъка.
— Максимус Терциан — обяви Исая. — Докладваха ни, че сте имали среща с него във ВИП мецанина на „Белият гарван“ два часа преди смъртта му.
Хънт можеше да се закълне, че раменете на Брайс увиснаха леко. Тя каза:
— Максимус Терциан е мъртъв? — Двамата кимнаха. Тя килна глава. — Кой е убиецът?
— Това се опитваме да разберем — отвърна безизразно Исая. Хънт беше чувал за Терциан — вампир психопат, който не приемаше отказ и чийто богат садистичен баща му беше предал противните си наклонности. И го предпазваше от последиците. Откровено казано, Мидгард беше по-добро място без него. Само дето ги чакаха цял куп главоболия, след като бащата на Терциан разбереше, че любимото му синче е мъртво… Днешната среща щеше да е само началото.
Исая продължи:
— Възможно е вие да сте един от последните хора, които са го видели жив. Ще ни разкажете ли за срещата си с него? Възможно най-подробно.
Погледът на Брайс прескочи между двамата.
— Така ли проучвате дали аз съм го убила?
Хънт се поусмихна.
— Не изглеждате особено съкрушена от смъртта му. Кехлибарените й очи се плъзнаха към него, пламнали от гняв. Трябваше да си го признае: много мъже биха направили какви ли не простотии за жена като нея.
Той самият беше направил доста заради Шахар. И затова носеше мастиления ореол през челото си и робската татуировка на китката си. Гърдите му се свиха.
Брайс отвърна: