Купонджийките не обичаха разни белези да развалят вида им по бански костюм.
Белите криле на Исая трепнаха.
— Бихте ли нарекли Рун Данаан свой приятел?
Брайс сви рамене.
— Далечен братовчед ми е.
Но явно достатъчно близък да влети в стаята за разпити преди две години. И да се появи при ВИП бара миналата вечер. А щом толкова ревностно защитаваше Куинлан, определено имаше мотив за убийство. Хънт си представяше що за кошмар би бил разпитът на Рун и баща му.
Брайс се усмихна остро, сякаш и тя си го беше представила.
— Забавен разговор ви очаква.
Хънт стисна челюсти, но тя закрачи към входната врата, полюшвайки бедра с ясното съзнание колко прелестни са задните й части.
— Един момент, госпожице Куинлан — обади се Исая със спокоен, но неотстъпчив тон.
Хънт потисна усмивката си. Винаги му беше интересно да гледа Исая ядосан. Но не завиждаше на виновниците.
Куинлан надникна през рамо, още неосъзнала заплахата.
— Да?
Хънт я погледна, а Исая най-сетне разкри истинската причина за посещението им.
— Не ни изпращат само за да разберем къде сте били по време на убийството.
Тя махна към галерията.
— Може би искате да купите нещо хубавичко за губернатора?
Устата на Хънт потрепна в лека усмивка.
— Какво съвпадение, че го споменавате. Всеки момент ще пристигне.
Тя примига бавно. Но дори този път Хънт не долови нито белег, нито мирис на страх.
— Защо?
— Мика ни поръча да набавим информация от вас за миналата вечер, а после да ви задържим тук и да ви помолим да се обадите на шефката си.
Тъй като рядко му възлагаха разследвания, Хънт се смая, когато получи тази заповед. Но все пак двамата с Исая се бяха отзовали на сигнала в онази тъмна уличка преди две години, така че имаше логика да им поверят и този случай.
— Мика ще дойде тук?!
Гърлото й подскочи.
— До десет минути — поясни Исая. После кимна към телефона. — Предлагам да се обадите на шефката си, госпожице Куинлан.
Дишането й се учести леко.
— Защо?
Хънт не се сдържа и изплю камъчето.
— Защото Максимус Терциан е убит по същия начин като Даника Фендир и глутницата „Дяволи“.
Направен на пихтия и разчленен.
Очите й се премрежиха.
— Но… тях ги уби Филип Бригс. Той е призовал онзи демон, който ги разкъса. А сега е в затвора. — Гласът й се изостри. — В затвора е от две години.
Всъщност беше на по-лошо място, но това не й влизаше в работата.
— Знаем — отвърна безизразно Хънт.
— Не може той да е убил Терциан. Как ще призове демон от затвора? — продължи Брайс. — Нали. — Тя преглътна и се овладя, вероятно осъзнала защо идваше Мика. Няколко от познатите й бяха убити, и то само часове след като бяха общували с нея. — Мислите, че не Бригс е убил Даника и глутницата й.
— Още не знаем нищо със сигурност — намеси се Исая. — Но подробностите около убийствата им не станаха публично достояние, затова смятаме, че новото убийство не е дело на имитатор.
— Срещахте ли се със Сабин? — попита директно Брайс.
— А вие? — парира я Хънт.
— Стараем се да стоим настрана една от друга.
И вероятно това беше най-разумното решение на Брайс Куинлан. Хънт още помнеше с каква злоба я гледаше Сабин през прозореца към стаята за разпити преди две години, и не се съмняваше, че главатарката просто чака да мине достатъчно време, за да се счита трагичната смърт на Куинлан за нелепа злополука.
Брайс се върна при бюрото си, заобикаляйки ги отдалеч. Походката й оставаше впечатляващо спокойна и стабилна. Вдигна телефона, без дори да ги погледне.
— Ще изчакаме отвън — предложи Исая.
Хънт отвори уста да възрази, но Исая го стрелна с предупредителен поглед.
Хубаво. Словесният двубой с Куинлан можеше да почака.
Стиснала телефона си с побелели кокалчета, Брайс слушаше сигнала свободно. Едно позвъняване. Две. И тогава…
— Добро утро, Брайс.
Ритъмът на сърцето й отекваше в ръцете й, в краката й, в корема й.
— Дойдоха двама легионери. — Тя преглътна. — Командирът на 33-ти й. — Въздъхна силно. — Умбра Мортис.
Разпозна Исая Тибериан — толкова често се появяваше във вечерните новини и клюкарските рубрики, че нямаше как да сбърка чаровния командир на 33-ти.
Разпозна и Хънт Аталар, въпреки че той никога не се появяваше по телевизията. Всеки знаеше кой е Хънт Аталар. Беше чувала за него дори в детството си в Нидарос, когато Рандъл й разказваше за битките му в Пангера, изговаряйки името му с притаен глас. Умбра Мортис. Сянката на Смъртта.