По онова време ангелът не работеше за Мика Домитус и легиона му, а за архангелката Сандриел, в чийто 45-и легион летеше. Според слуховете ловял демони. И вършел още по-кървави неща.
Джесиба изсъска:
— Защо?
Брайс стисна по-силно телефона.
— Снощи са убили Максимус Терциан.
— Горящ Солас…
— По същия начин като Даника и глутницата.
Брайс потисна мъглявата картина, вдишваики свежия успокоителен аромат на ментовите пари от дифузера на бюрото. Беше си купила глупавия пластмасов конус два месеца след смъртта на Даника, защото й хрумна, че поне нямаше да й навреди да опита малко ароматерапия през дългите тихи часове на деня, когато мрачните мисли се струпваха в съзнанието й и започваха да я ядат отвътре. До края на седмицата си купи още три и ги сложи на различни места в апартамента си.
Брайс пророни:
— Май излиза, че не Филип Бригс е убил Даника.
През последните две години една част от нея се беше вкопчила в надеждата, че ще намерят достатъчно доказателства да обвинят Бригс за убийството на Даника, след като с глутницата й бяха разбили терористичния им кръг. Бригс отричаше, но всичко се връзваше: бил хванат да купува черни соли за призоваване на демони няколко седмици преди първото му задържане, очевидно за захранване на някакво ново, страховито оръжие.
Фактът, че Даника беше убита от пъклен демон — какъвто можеше да се призове в този свят само със смъртоносните черни соли, — нямаше как да е просто съвпадение. Изглеждаше съвсем ясно, че веднага след освобождаването си Бригс се е докопал до черните соли, призовал е демона и го е изпратил срещу Даника и глутницата „Дяволи“. Съществото беше нападнало воина от 33-ти, патрулиращ по онази тясна уличка, и когато си беше свършило работата, Бригс го беше изпратил обратно в ада. Въпреки че отричаше да е извършил престъплението и да познава породата на демона, такава твар не се беше появявала от две години. Откакто отново заключиха Бригс. Чисто, просто и ясно.
И през последните две години Брайс се уповаваше на тези факти. На това, че макар светът й да беше рухнал, виновникът гниеше зад решетките. Заслужил всички изтезания, които надзирателите му прилагаха.
Джесиба въздъхна тежко.
— Обвиниха ли те ангелите в нещо?
— Не съвсем. Губернаторът идва насам.
Още една пауза.
— За да те разпита?
— Надявам се, че не. — Щеше й се да запази всички части от тялото си по местата им. — Иска да говори и с теб.
— Бащата на Терциан знае ли, че е мъртъв?
— Нямам представа.
— Трябва да проведа няколко разговора — каза Джесиба по-скоро на себе си, отколкото на Брайс. — Преди губернаторът да е дошъл.
Брайс разбра скрития смисъл зад думите й. Ако бащата на Максимус дойдеше в галерията да търси отговори, обвинявайки Брайс за смъртта на сина си, щеше да стане истинска каша.
Избърса потни длани в бедрата си.
— Губернаторът ще пристигне скоро.
На желязната врата към архивното помещение се почука тихо и Лехаба изшушука:
— Биби? Добре ли си?
Брайс покри с ръка микрофона на телефона си.
— Връщай се на мястото си, Леле.
— Това ангели ли бяха?
Брайс стисна зъби.
— Да. Слизай долу. И гледай Сиринкс да не вдига врява.
Въздишката на огнената фея се чу през петнайсетсантиметровото желязо. Но тя не продължи да говори — или се беше върнала на поста си под галерията, или още подслушваше. Брайс не я интересуваше, стига двете с химерата да си мълчат.
Джесиба попита от другата страна на линията:
— След колко време ще дойде Мика?
— След осем минути.
Джесиба се замисли.
— Добре.
Брайс едва не ахна от факта, че шефката й не поиска от нея да се пазари за повече време — особено като ставаше въпрос за смъртен случай с техен клиент.
Но дори Джесиба не смееше да разтакава архангел. Или може би най-сетне беше събрала поне капка състрадание заради смъртта на приятелката й. Защото определено не демонстрира такова, когато само две седмици след това бе заплашила Брайс, че ако не се върне на работа, ще я превърне в прасе.
Джесиба каза:
— Едва ли има нужда да те подсещам, че всички вътрешни врати трябва да са заключени.
— Ще проверя отново.
Макар че го беше направила още преди да пусне ангелите в галерията.
— Знаеш какво да правиш, Куинлан — добави Джесиба.
На заден фон се чу шумолене на чаршафи или дрехи. Два мъжки гласа измърмориха недоволно. После връзката прекъсна.