Брайс въздъхна и се залови за работа.
11
Архангелът позвъни на интеркома точно след седем минути.
Брайс успокои дишането си и огледа галерията за десети път, уверявайки се, че всичко е на мястото си, по артефактите няма прах, а контрабандните екземпляри са заключени на долния етаж…
Чувстваше краката си изнемощели и старата болка в бедрото сякаш глождеше костта й, но ръцете й останаха стабилни, когато стигна до входната врата и я отвори.
Архангелът беше ослепителен. Ужасяващо, неприлично ослепителен.
Зад него стояха Хънт Аталар и Исая Тибериан, които почти не му отстъпваха по прелест; командирът пак й се усмихна с пресилена приветливост, а Хънт продължаваше да следи всяко нейно движение.
Брайс сведе глава за поздрав на губернатора и отстъпи назад. Глупавите й високи токчета се олюляха върху дебелия килим.
— Добре дошъл, Ваша Светлост. Моля, заповядайте.
Кафявите очи на Мика Домитус я погълнаха. Могъществото му се притисна към кожата й и изтръгна въздуха от стаята, от дробовете й. Изпълни пространството с преплетени усещания за нощни бури, секс и смърт.
— Предполагам, работодателката ви ще се присъедини чрез видеовръзка — каза архангелът, влизайки от заслепяващата слънчева светлина на улицата.
Гръм и мълнии, какъв глас… коприна, стомана и древен камък. Сигурно можеше да довежда до оргазъм просто шепнейки мръсотийки в ухото.
Но дори да не говореше, Мика излъчваше сила с всеки дъх, с всяко мигване. В момента десет архангели управляваха отделните земи на Републиката; всеки от тях носеше титлата губернатор и отговаряше единствено пред астерите. Най-мощната магия на обикновен ангел можеше да изравни сграда със земята. Тази на архангел можеше да заличи цял метрополис. Никой не знаеше откъде идва силата, разделяща архангелите от ангелите — понякога се предаваше по наследство, обикновено с пресметливата намеса на астерите. В други случаи се проявяваше неочаквано в обикновени родове.
Брайс не знаеше много за миналото на Мика — никога не беше внимавала в час по история, твърде заета да точи лиги по несправедливо съвършеното лице, което сега беше пред нея, за да се вслуша в монотонния говор на учителя си.
— Госпожица Рога очаква обаждането ни — съумя да отговори накрая.
Губернаторът на Валбара мина покрай нея и тя притаи дъх. Едно от снежнобелите му пера докосна голите й ключици. И Брайс вероятно щеше да потрепери, ако пред нея не стояха двамата ангели.
Исая й кимна и тръгна след Мика към столовете пред бюрото.
Хънт Аталар обаче остана на мястото си. Задържа погледа й — после спусна очи към ключиците й. Сякаш бялото перо беше оставило следа там. Татуировката с преплетени тръни през челото му сякаш притъмня.
И внезапно мирисът на секс, струящ от архангела, премина в мирис на гнило.
Астерите и архангелите лесно биха могли да окастрят по друг начин силата на Разгромените, но бяха избрали да ги поробят с вещерските заклинания, влети в магическите татуировки като бодливи корони през челата им. И буквите на китките им: SPQM.
Senatus Populusque Midgard.
Сенатът и народът на Мидгард. Абсолютна помия. Всеки знаеше, че Сенатът е просто марионетка. Че астерите са единствените императори и императрици, които цяла вечност властваха над всичко и всички, докато гнилите им души се преобразяваха от една форма в друга.
Брайс отблъсна тази мисъл от съзнанието си, затваряйки желязната врата зад Хънт. Едва не закачи с нея няколко от сивите му пера и черните му очи й стрелнаха предупредителен поглед.
Тя му отвърна с усмивка, съдържаща всичко, което не смееше да му каже на глас за отношението й към подобни засади. Имала съм си работа и с по-страшни от теб, Умбра Мортис. Гледай на кръв и ръмжи колкото си искаш.
Хънт примига, единственият белег на изненадата му, но Брайс вече вървеше към бюрото, стараейки се да не куца заради болката, пронизваща крака й. Беше го натоварила още повече, като довлачи трети стол от библиотеката.
Не посмя да потърка дебелия извит белег през горната част на бедрото си, скрит под бялата рокля.
— Желаете ли нещо, Ваша Светлост? Кафе? Чай? Нещо по-силно?
Вече беше подредила няколко шишета газирана вода на малката масичка между столовете.
Архангелът беше седнал на средния и докато Брайс му се усмихваше любезно, погледът му й натежа като копринено одеяло.
— Няма нужда.
Тя погледна към Хънт и Исая, които се настаняваха на двата странични стола.
— И те не искат нищо — отговори Мика вместо тях.