Добре тогава. Тя заобиколи бюрото, пъхна ръка под ръба му и натисна месинговото копче, молейки се на милостивата Ктона гласът й да остане спокоен, въпреки че умът й се връщаше към една и съща мисъл отново и отново: Бригс не е убил Даника, Бригс не е убил Даника, Бригс не е убил Даника…
Дървеният панел на стената зад нея се плъзна настрани, разкривайки голям екран. Когато се активира, Брайс вдигна слушалката на телефона и набра номера.
Бригс беше чудовище, готово да нарани много хора, затова заслужаваше да е в затвора, но бяха го обвинили несправедливо за това убийство.
Убиецът на Даника още беше на свобода.
Джесиба вдигна на първото позвъняване.
— Готов ли е екранът?
— Готов е. — Брайс въведе кодовете в компютъра, без да поглежда губернатора, макар и да усещаше, че се взира в нея, сякаш тя беше пържола, а той нещо, което се хранеше с пържоли. Сурови. И стенещи. — Включвам те — обяви тя.
Джесиба Рога се появи на екрана и двете затвориха телефоните.
Хотелският апартамент зад магьосницата беше обзаведен в пангерски разкош: бели стени с позлатени гипсови орнаменти, дебели кремави килими и бледорозови копринени пердета, дъбово легло с четири колони, достатъчно голямо да събере нея и двамата й компаньони, чиито гласове Брайс беше чула.
Джесиба се забавляваше също толкова усърдно, колкото и работеше по време на посещенията си в обширна Пангера, където събираше нови артикули за галерията или посещавайки разни археологически разкопки, или ухажвайки големите клечки, които притежаваха такива.
Въпреки че бе разполагала с по-малко от десет минути, през по-голямата част от които бе провела няколко важни телефонни разговора, вталената й тъмносиня рокля изглеждаше съвършено и разкриваше малки части от изкусителното й пищно тяло. Ушите и гърлото й бяха украсени с перли, пепеляворусата й коса, подстригана съвсем късо от двете страни на главата й и малко по-дълго на върха, блестеше в златисто под лампите с първосвет. Както винаги излъчваше естествен шик и небрежен чар. Лицето й…
Лицето й изгледаше едновременно младо и мъдро, невинно и заплашително. Бледосивите й очи лъщяха от примамлива смъртоносна магия.
През годините им заедно Брайс така и не се осмели да я попита защо се беше отцепила от вещиците преди векове. Защо бе избрала Дома на пламъци и сенки, неговия господар, Подземния крал, и работата, която вършеше за него. Сега се наричаше магьосница. Никога вещица.
— Добро утро, Мика — поздрави спокойно Джесиба.
Гласът й беше приветлив и обезоръжаващ, не като на другите членове на Пламъци и сенки — дрезгавото грачене на косачите, копринения тон на вампирите.
— Джесиба — измърка Мика.
Джесиба му се поусмихна, сякаш беше чувала този звук хиляди пъти от хиляди различни мъже.
— Колкото и да се радвам да зърна красивото ти лице, ме интересува защо провеждаме този разговор. Освен ако тази работа с Даника не е била просто извинение да поговориш със сладката ни Брайс.
Тази работа с Даника. Брайс не допусна емоции по лицето си, макар и да усещаше, че Хънт я наблюдава зорко. Като че ли чуваше разтуптяното й сърце, подушваше потта, избила по дланите й.
Брайс му отвърна с отегчен поглед.
Мика се облегна назад в стола си, кръстоса дълги крака и без дори да погледне към Брайс, заяви:
— Колкото и примамлива да е асистентката ти, имаме сериозни въпроси за обсъждане.
Брайс се направи, че не е доловила снизходителната, похотлива нотка в гласа му. Примамлива — все едно говореше за десерт, поднесен му на тепсия. Беше свикнала с такова отношение, но… тия проклети ванирски мъже!
Джесиба му махна с божествена грация да продължи и сребристите й нокти проблеснаха на светлината на хотелската стая.
Мика подхвана с плътен глас:
— Триариите ми са информирали госпожица Куинлан за снощното убийство, извършено по абсолютно същия метод като тези на Даника Фендир и глутницата „Дяволи“ преди две години.
Брайс се постара да запази самообладание, да не допуска емоции в съзнанието си. Вдиша дискретно от успокоителните струйки ментова пара от дифузера на броени сантиметри от нея.
— Не са и споменали обаче за другата връзка — продължи Мика.
Ангелите от двете страни на губернатора се напрегнаха едва забележимо. Очевидно и те чак сега научаваха за нея.
— Така ли? — попита Джесиба. — И трябва да си платя за тази информация ли?
Необятна студена сила изпращя в галерията, но лицето на архангела остана все така неразгадаемо.
— Споделям ти сведения, за да обединим ресурсите си. Джесиба вдигна едната си руса вежда със свръхестествена плавност.