Сандриел щеше да дойде тук.
— Ще пристигне в Комициум идната седмица — продължаваше Мика — и по молба на астерите ще ми гостува по време на Върховната среща.
Месец. Шибаното чудовище щеше да живее в този град цял месец.
Джесиба килна глава с обезпокоителна грациозност. Може и да не беше косач, но определено се движеше като тях.
— С какво може да ви е полезна асистентката ми за откриването на убиеца?
Хънт потисна всичко — грохота в главата, порива на тялото му да се разтрепери, мъртвешката скованост. Изтласка всичко толкова надълбоко, че го превърна в поредната вълна от черното бушуващо море в себе си. И си наложи да съсредоточи вниманието си в разговора. Не в психопатката, която скоро щеше да пристигне в града.
Мика обърна поглед към Брайс, чиято кожа беше толкова пребледняла, че луничките по носа й изпъкваха като пръски кръв.
— Госпожица Куинлан засега е единственият жив свидетел, видял с очите си демона, призован от убиеца.
Брайс събра смелост да попита:
— Ами ангелът от онази уличка?
Лицето на Мика остана все така безизразно.
— Той не помни нищо от нападението. Съществото е атакувало от засада. — И преди Брайс да го подкани за още, той продължи: — Заради деликатното естество на разследването съм готов да прибягна към неконвенционални методи за разрешаването на случая, преди убийствата да са станали още повече.
Тоест архангелът трябваше да запази добрия си фасон пред по-висшите сили. Пред Сандриел, която щеше да докладва за всичко на астерите и марионетния им Сенат.
Убиец на свобода, способен да призовава демон, който разфасоваше ванири, сякаш бяха обикновени човеци? О, точно такава мръсотия Сандриел с удоволствие щеше да снесе на астерите. Особено ако така можеше да свали Мика от поста му. За да го заеме самата тя. Какво беше северозападният квадрант на Пангера в сравнение с цяла Валбара? А ако Мика загубеше всичко, робите му — Хънт, Исая, Джъстиниън и още мнозина — отиваха при онзи, който наследеше губернаторската титла.
Мика се обърна към Хънт с жестока усмивка на уста.
— Предполагам, че се досещаш, Аталар, кого ще води със себе си Сандриел. — Хънт застина. — Полукс също ще докладва на драго сърце за откритията си.
Хънт едва овладя дишането си, едва запази маската на спокойствие върху лицето си.
Полукс Антоний, командирът на триариите на Сандриел — наричаха го Малеус. Чука. Също толкова жесток и безмилостен, колкото Сандриел. И най-противното копеле на света.
Джесиба се прокашля.
— И още не знаете какъв е бил демонът?
Тя се облегна назад в стола си, сбърчила плътните си устни.
— Не — процеди през зъби Мика.
Вярно беше. Дори Хънт не беше успял да го разпознае, а той бе имал огромната чест да изтреби незнайно колко демони. Съществуваха цял куп породи и нива на интелект — от зверовете, приличащи на хибриди между котки и кучета, до хуманоидните метаморфни принцове, управляващи седемте дяла на Хел, един от друг по-мрачни: Падината, Трапа, Каньона, Пролома, Пропастта, Бездната и най-страшният от всичките — Ямата.
Но въпреки че не беше успял да идентифицира демона, ако съдеше по скоростта и изстъпленията му, Хънт можеше да го причисли към някоя от тварите на Ямата, може би дори домашен любимец на самия Звездоядец. Само в дълбините на Ямата можеше да се пръкне същество, което никога не бе виждало светлината, защото не се нуждаеше от нея.
Не че имаше значение дали демонът е свикнал със светлината, или не — Хънт при всички случаи можеше да го превърне в парчета димящо месо. Само един бърз камшик от светкавиците му — и демоните или побягваха, или започваха да се гърчат от болка.
Гласът на Куинлан прониза бурята в главата на Хънт.
— Казахте, че има и друга връзка между онези убийства и сегашното. Освен… метода.
Мика я погледна. Куинлан учудващо не сведе очи.
— Максимус Терциан и Даника Фендир са били приятели.
Брайс свъси вежди.
— Даника не познаваше Терциан.
Мика въздъхна към високия таван с дървена ламперия.
— Подозирам, че приятелката ви не ви е информирала за доста неща.
— Щях да знам, ако е била близка с Максимус Терциан — процеди Куинлан.
Силата на Мика прокънтя глухо из помещението.
— Не с този тон, госпожице Куинлан.
Никой не говореше така на архангел, камо ли някакво момиче почти без сила. Това беше достатъчно на Хънт да забрави за посещението на Сандриел и да се съсредоточи върху разговора.
Мика продължи:
— Да не забравяме и че вие сте познавали както Даника, така и Максимус Терциан. И сте били в „Белият гарван“ и двете вечери на убийствата. Това сходство представлява известен… интерес за разследването.