Да, Куинлан беше куражлийка. Вярно, струваше му се безразсъдна и прибързана, но поне й стискаше. Само дето с тази комбинация не се очертаваше да доживее до Скока си.
Мика се усмихна.
— Наказанието на убиеца зависи от съдебната ни система.
Бюрократски простотии, макар че силата на архангела прокънтя в стаята, обещавайки на Куинлан да изпълни желанието й.
— Добре — промърмори Брайс.
Джесиба Рога изгледа смръщено асистентката си, забелязала студения огън по лицето й.
— Постарай се да не умреш, Брайс. Много ще ме затрудниш, ако се наложи да обучавам нов помощник.
После връзката прекъсна.
Брайс се изправи на абсурдно високите си токове. Заобиколи бюрото и отметна копринената си червена коса през едното си рамо. Леко усуканите й краища почти достигаха пищната извивка на задните й части.
Мика стана, плъзвайки очи по тялото на Брайс, и заяви:
— Приключихме тук.
Роклята на Брайс беше толкова тясна, че Хънт видя как мускулите в бедрата й се стягат, докато отваряше тежката желязна врата пред архангела. През лицето й за миг пробяга болезнена гримаса — после изчезна.
Хънт мина покрай нея тъкмо когато губернаторът и командирът излизаха на улицата. Тя му се усмихна очарователно и започна да затваря вратата след него още преди да е стъпил на прашния тротоар. Хънт пъхна крак между вратата и касата и предпазните заклинания заотскачаха с пращене от кожата му. Кехлибарените й очи пламнаха насреща му.
— Какво?
Той й се усмихна резливо.
— Още днес направи списък на заподозрените. Включи всеки, който би искал Даника и глутницата й мъртви. — Ако Даника е познавала убиеца си, то беше твърде вероятно и Брайс да го е познавала. — Искам и списък с всички места и дейности от последните дни на живота й.
Брайс просто му се усмихна отново, сякаш не беше чула нито дума. После натисна някакво копче до вратата, което накара заклинанията да прогорят кожата му като киселина…
Хънт отскочи назад и светкавиците се заусукваха около пръстите му, готови да го защитят от несъществуващ враг.
Вратата се затвори. Брайс измърка през интеркома:
— Ще ви се обадя. Не ме безпокойте дотогава.
Шибаният Урд да му е на помощ.
13
Няколко секунди по-късно, застанал на покрива на галерията с Исая до себе си, Хънт гледаше как слънчевата светлина на късното утро позлатява снежнобелите криле на Мика и кара златистите кичури на косата му да сияят, докато архангелът наблюдаваше опасания в стени град около тях.
Хънт обаче оглеждаше равния покрив, по който имаше само обичайните съоръжения и врата към галерията отдолу.
Мика размърда леко криле — единственият знак, че ще проговори.
— Времето ни изтича.
— Наистина ли мислиш, че Куинлан може да открие убиеца? — попита Хънт, предавайки с тона си своето съмнение.
Мика килна глава. Древен, смъртоносен хищник, преценяващ жертвата си.
— Мисля, че случаят налага да използваме всяко оръжие в арсенала си, колкото и неконвенционално да е то — въздъхна той и пак отправи поглед към града.
Лунатион беше издигнат по образец на древните градове по крайбрежието на Раганско море — беше почти точно тяхно копие със стените си от пясъчник, сухия климат, маслиновите горички, малките ферми по далечните хълмове отвъд северната му граница и дори внушителния храм на богинята покровителка в самия център. Но за разлика от онези градове, на Лунатион му бе позволено да се развива: улиците бяха подредени в симетрична мрежа, вместо да се вият като преплетени змии; съвременни сгради стърчаха като копия в сърцето на Централния бизнес район, надхвърляйки стриктните ограничения за височина на строителството в Пангера.
Всичко това се дължеше на Мика, който възприемаше града като поклон пред стария модел, но и като място на развой. Дори бе избрал името Лунният град вместо Лунатион.
Радетел за напредък. За толерантност. Така го възприемаха поданиците му.
Хънт често се питаше какво ли ще е чувството да му изтръгне гръкляна.
Безброй пъти си го беше представял. Как запраща една от светкавиците си към красивото му лице — съвършената маска на жестокото, деспотично копеле отвътре.
Може би го мразеше несправедливо. Мика носеше могъществото си по рождение, никога не бе познавал друг живот освен този на една от най-големите сили на планетата. Беше полубог, несвикнал да оспорват авторитета му и готов да умъртви всяка заплаха срещу себе си.
А бунтът, воден от неговата сестра архангел и трихилядната й войска, беше точно това. Въпреки че повечето от триариите му бяха от Разгромената армия. Предлагаше им втори шанс — поне така твърдеше. Но Хънт не можеше да си обясни защо проявяваше такова милосърдие.