— Ще го намериш — каза Исая. — Сигурен съм.
— Ако някога спра да мисля за посещението на Сандриел. — Хънт въздъхна пак и прокара ръце през косата си. — Не мога да повярвам, че ще дойде тук. С онова лайно Полукс.
Исая подхвърли внимателно:
— Нали осъзнаваш, че Мика ти направи още една голяма услуга, като те назначи за охрана на Куинлан, вместо да те държи в Комициума, докато Сандриел е там?
Хънт осъзнаваше. Мика беше наясно с отношението му към Сандриел и Полукс. Въпреки това врътна очи.
— Все тая. Възхвалявай колкото щеш любимия си Мика, но не забравяй, че копелето я приветства с отворени обятия.
— Астерите са й наредили да присъства на Върховната среща — парира Исая. — Винаги изпращат някого от архангелите като техен емисар. Последния път дойде губернатор Ефраим. Мика посрещна и него с отворени обятия.
Хънт отвърна:
— Важното е, че тя ще е тук цял месец. В шибания ни комплекс. — Той кимна към петте сгради на Комициума. — Лунатион не е по вкуса й. Ще й е скучно.
Тъй като повечето от Разгромените ангели или се бяха разпилели по света, или бяха мъртви, Сандриел се забавляваше, като обикаляше тъмниците в замъка си, пълни с човешки бунтовници, и избираше един, двама или трима. Арената в сърцето на града й беше посветена единствено на развлечението да ги убива по всевъзможни начини. Битки до смърт, публични изтезания, неравни сблъсъци с Низши или с обикновени диви животни… Имаше голямо въображение. И Хънт се беше запознал с всичките му извратени плодове.
Сега, когато конфликтът беше в разгара си, тъмниците й несъмнено бяха претъпкани. Сандриел и Полукс със сигурност се любуваха на талазите болка, прииждащи от арената.
Хънт се скова при мисълта.
— Полукс ще е същинска напаст в този град.
Чука беше известен с хобитата си: убийства и изтезания.
— Ще се погрижим за него. Мика знае какъв е, какво обича да прави. Астерите може и да са му заповядали да приветства Сандриел, но той няма да й позволи да отпусне юздите на Полукс. — Исая се умълча за миг и погледът му се отнесе, сякаш обмисляше нещо. — Но мога да се постарая да не си на разположение по време на посещението на Сандриел.
Хънт вдигна вежда.
— Ако намекваш за заканата на Мика относно мъжеството ми, ще се въздържа.
Исая се засмя тихо.
— Мика ти нареди да разследваш случая заедно с Куинлан. Тоест ще си много, много зает. Особено ако държи Брайс да е под постоянна охрана.
Хънт му се подсмихна.
— Толкова зает, че няма да мога да стъпя в Комициума.
— Толкова зает, че ще те разквартирувам на покрива срещу сградата на Куинлан, за да я наблюдаваш.
— И на по-неудобни места съм спал. Ще е добро оправдание да държа Куинлан под око не само за охрана.
Исая свъси вежди.
— Набелязал си я като заподозряна?
— Просто не изключвам тази възможност — сви рамене Хънт. — Мика също не я изключи. Затова докато не докаже обратното, няма да я зачеркна от моя списък.
Питаше се кого ли ще включи Куинлан в своя списък със заподозрени. Исая само кимна, затова Хънт го попита:
— И няма да кажеш на Мика, че ще я наблюдавам денонощно?
— Ако забележи, че не спиш в квартирата си, ще му кажа. Но дотогава ще си мълча.
— Благодаря.
Думата обикновено не присъстваше в речника на Хънт, не и за употреба пред крилати, но я каза от сърце. Исая се беше доказал като най-достойния сред всички — сред Разгромените ангели и всички легионери, с които някога бе служил Хънт. Уменията и белите криле на Исая трябваше да са му осигурили място в Астерската гвардия, но и той като Хънт идваше от дъното. А в елитния легион на астерите приемаха само благородници. Игнорирайки добри войници като Исая.
Хънт, със сивите си криле и скромно потекло, макар и надарен със силата на светкавиците, никога не бе имал шанс. Предложението да постъпи в елитния 18-и легион на Шахар беше най-голямата привилегия в живота му. И той я обикна почти мигновено, задето го бе приела за достоен — както и Исая. Целият 18-и се състоеше от войници, подбрани не заради общественото им положение, а заради способностите им. Заради истинската им стойност.
Исая махна към Бизнес района и Комициума в средата му.
— Иди да си вземеш екипировката от квартирата. Аз трябва да се отбия на едно място преди срещата с Мика. — Хънт примига и Исая побърза да обясни: — Налага се да говоря с принц Рун, за да потвърдя алибито на Куинлан.
Хънт не можеше да си представи по-неприятна задача и беше сигурен, че същото важи и за Исая, но протоколът си беше протокол.