— Искаш ли да те придружа? — предложи все пак.
Поне това му дължеше.
Исая вдигна едното ъгълче на устата си.
— Като се има предвид, че при последната ви среща счупи носа на Данаан, май ще откажа.
Мъдро.
— Той си го заслужи — провлачи Хънт.
За щастие, Мика се беше посмял на случката — инцидента, както Наоми я наричаше. Все пак рядко се случваше елф да си получи заслуженото, затова дори губернаторът позлорадства дискретно заради спречкването им на миналогодишните празненства по случай пролетното равноденствие. Даже възнагради Хънт с цяла почивна седмица. Нарече я „временно отстраняване от длъжност“ — но го придружи с дебел бонус към заплатата му. И извади три от убийствата, които дължеше.
— Ще се чуем по-късно — каза Исая.
— Успех!
Исая му отвърна с вяла, уморена усмивка — единственият белег за бремето от толкова години бъхтене с двете татуировки по кожата му — и тръгна да издирва Рун Данаан, принца на елфите.
Брайс тръгна през изложбената зала, но изсъска от болката в крака си и събу високите токчета, изритвайки ги толкова силно, че едната обувка се блъсна в стената и разлюля близката антична ваза.
Безизразен глас попита иззад нея:
— Когато приковеш топките на Хънт Аталар към стената, ще бъдеш ли така добра да ми изпратиш снимка?
Брайс изгледа ядосано екрана, който отново се беше включил — и магьосницата на него.
— Наистина ли искаш да се замесваш в това, шефе?
Джесиба се облегна назад в позлатения си стол — кралица в покой.
— Не ти ли допада мисълта за хубаво старомодно отмъщение?
— Нямам никаква представа кой би искал да убие Даника и глутницата. Никаква.
Струвало й се беше логично Бригс да призове демон, който да свърши тази работа вместо него: бяха го освободили на същия ден, Даника беше на нокти заради това, а после я бяха убили. Но щом не беше Бригс и Максимус Терциан също беше разкъсан на парчета… Изобщо не знаеше откъде да започне.
Но щеше да се справи. Щеше да намери извършителя. Отчасти за да накара Мика Домитус да си вземе назад думите, че тя представлявала интерес за разследването, но и… Брайс стисна зъби. Щеше да намери убиеца и да го накара да съжалява, че се е родил.
Тръгна към бюрото, стараейки се да не куца, и седна на ръба му.
— Губернаторът трябва да е отчаян.
И да е загубил ума си, щом търсеше помощ от нея.
— Не ме засягат плановете на губернатора — каза Джесиба. — Играй си на отмъстителен детектив колкото си искаш, Брайс, но не забравяй, че имаш работа. Срещите с клиенти в никакъв случай не бива да остават на заден план.
— Знам. — Брайс прехапа вътрешността на едната си буза. — Но щом извършителят е способен да призовава такъв демон да му върши мръсната работа, вероятно и аз ще си намеря смъртта.
Доста вероятно, защото още не беше решила дали и кога да направи Скока.
Блестящите сиви очи обходиха лицето й.
— Тогава дръж Аталар близо до себе си.
Брайс се наежи. Май я имаха за някакво беззащитно момиченце, нуждаещо се от закрилата на голям, силен воин.
Е, може би донякъде беше така. Всъщност почти си беше така.
Напълно и съвършено си беше така, ако онзи демон пак изскочеше насреща й.
Но наистина беше добре да състави списък със заподозрени. И другия, с последните места, които бе посетила Даника, преди… Тялото й се напрегна при мисълта.
Добре, щеше да приеме охраната на Аталар. Но възнамеряваше да поозори надутото копеле.
Телефонът на Джесиба иззвъня. Магьосницата надникна към екрана.
— Бащата на Терциан е. — Тя погледна предупредително Брайс. — Ако започна да губя пари, защото ти си играеш на детектив с Умбра Мортис, ще те превърна в костенурка.
Тя вдигна телефона към ухото си и видеовръзката прекъсна.
Брайс въздъхна тежко и натисна копчето, което затвори дървените панели пред екрана.
Тишината в галерията се заусуква около нея, загриза костите й.
Поне този път Лехаба май не подслушваше. Мъничката непоправимо любопитна огнена фея не наруши пулсиращата тишина с чукане по желязната врата и шушукане от другата й страна.
Брайс опря лакът в хладната повърхност на бюрото и отпусна чело на дланта си.
Даника никога не й бе споменавала, че познава Терциан. Дори никога не бяха говорили за него — нито веднъж. И само толкова ли знаеше?
Извадеше ли Бригс от уравнението, цялото убийство ставаше необяснимо. Защо демонът беше избрал точно техния апартамент, чак на третия етаж в сграда, която уж беше под видеонаблюдение? Господарят му трябваше да е го изпратил с някаква умисъл. Даника и другите, включително Терциан, явно са били целта му, а връзката на Брайс с вампира вероятно беше просто смахнато съвпадение.