Рун беше един от десетината елфически принцове на планетата Мидгард — и през десетилетията се беше срещнал лично с повечето от тях. Но той беше единственият Избраник от рода Звезделф. Единствен сред всички елфи на планетата.
Също като него, и другите принцове служеха на надменни, суетни крале, провъзгласени за владетели на градове и пусти земи в цял Мидгард. Някои от векове чакаха да възседнат трона, отброявайки десетилетията, сякаш бяха месеци.
Това го отвращаваше. Открай време. Както и фактът, че всичко, което притежаваше, беше финансирано от кучия син пред него: офисът му над бара, вилата в Пет рози, украсена с безценните антики, които кралят му беше подарил след спечелването на Звездния меч на Изпитанието. Рун почти не посещаваше вилата си; предпочиташе да живее в къща край Стария площад заедно с двамата си най-добри приятели.
Също купена с пари на баща му.
Официално парите бяха от „заплатата", която Рун получаваше като главнокомандващ елфическите патрулни отряди на Помощната гвардия. Но баща му всяка седмица подписваше чека.
Есенния крал вдигна призмата.
— Каза ли нещо важно командирът на 33-ти?
Срещата им за малко да завърши катастрофално.
Първо Тибериан толкова време го разпитва кръстосано къде била Брайс миналата вечер, че Рун едвам се сдържа да не го пребие, нищо че беше командир на 33-ти. После ангелът прояви наглостта да го попита къде е бил той снощи.
Рун се въздържа да спомене пред командира, че наистина се беше изкушил да пречука Максимус Терциан, задето беше сграбчил Брайс за ръката.
Но тя щеше да му отхапе главата за такова нещо. Пък и успя да се справи сама, спестявайки на Рун политическия кошмар около подхващането на кръвна вражда между двата им Дома. Не само между Небеса и дихания и Пламъци и сенки, но и между рода Данаан и рода Терциан. А вследствие — и между всички елфи и вампири във Валбара и Пангера. Елфите не си поплюваха с кръвните вражди. Нито пък вампирите.
— Не — отговори Рун. — Само, че Максимус Терциан е умрял броени часове след бизнес среща с Брайс.
Баща му остави призмата, повдигайки злобно горната си устна.
— Казах ти да предупредиш това момиче да кротува.
Това момиче. Баща им винаги наричаше Брайс „това момиче" или „момичето". Рун не го беше чул да изговаря името й от дванайсет години насам. От първото й и последно посещение в тази вила.
Оттогава всичко се промени. Тринайсетгодишната Брайс беше дошла с детски ентусиазъм да се запознае най-сетне с баща си и близките му. Да се запознае с Рун, който се беше развълнувал да открие, че има доведена сестра, след като шейсет години беше живял с мисълта, че е единствено дете.
Есенния крал настоя срещата да бъде тайна — без да изтъква очевидното: докато Оракула не прошепне какво бъдеще те чака. Събитията от онзи ден бяха същинско бедствие — не само за Брайс, но и за Рун. Гърдите му още се свиваха, като си спомнеше как Брайс напуска вилата обляна в сълзи на ярост, без дори веднъж да погледне през рамо. Отношението на баща им към нея бе отворило очите му за истинската природа на Есенния крал… И безчувственият елф пред него така и не беше забравил този факт.
През следващите три години Рун често посещаваше Брайс в дома на родителите й. Тя беше малка светлинка в живота му — всъщност най-ярката, ако трябваше да е откровен. До онова глупаво, срамно скарване помежду им, заради което Брайс още го мразеше в червата. Рун не я винеше — не и след думите, които беше изплюл насреща й, мигновено съжалявайки, че са излезли през устата му.
Рун каза:
— Брайс се е срещнала с Максимус, преди да я предупредя да се държи прилично. Появих се точно в края на срещата им. — Веднага щом Рисо Сергато му се обади с необичайно сериозен тон, Рун хукна към „Белият гарван“, без дори да се замисли доколко е разумно. — Тибериан заяви, че аз съм алибито й. Казах му, че съм я изпратил до сградата й и съм останал там доста време след като Терциан е бил убит.
Лицето на баща му не разкриваше нищо.
— Въпреки това не звучи особено добре за момичето, че е било в клуба и двете нощи на убийствата и е общувало с жертвите броени часове преди тях.
— Брайс няма пръст в убийствата — натърти Рун. — Колкото и да ми плямпа за алибита Тибериан, губернаторът явно е на същото мнение, защото е поставил Брайс под охраната на 33-ти.
Сигурно би ги уважавал заради такава постъпка, ако ангелите не бяха арогантни задници до един. За щастие, не бяха изпратили най-арогантния от тези задници да проведе разпита му.