— Какво правиш на онзи покрив, Аталар?
— Следвам заповеди.
Боговете да са й на помощ.
— Заповедта да ме охраняваш не ти дава право да нарушаваш личното ми пространство.
Трябваше да си признае, че е разумно някой да я пази, но нямаше да му позволи да прекрачи всички граници.
— Някои биха го оспорили. — Тя отвори уста, но Хънт й взе думата: — Имам нареждания. Длъжен съм да ги изпълнявам.
Стомахът й се сви. Да, Хънт Аталар беше длъжен да се подчинява на заповедите.
Като всички други роби, били те ванири или човеци. Тя реши да смени темата:
— И как се сдоби с този номер?
— В досието ти е.
Брайс потупа с крак по масата.
— Посети ли принц Рун?
Готова беше да плати цял златен знак, за да гледа сблъсъка между брат й и личния убиец на Мика.
— Исая го посети — измърмори Хънт и тя се усмихна. — Такъв е протоколът.
— Значи въпреки че шефът ти ме включи в разследването, ти реши да провериш алибито ми?
— Не аз измислям шибаните правила, Куинлан.
— Хмм.
— Дръпни завесите.
— Не, благодаря.
— Ако ме поканиш у вас, ще ме улесниш още повече.
— В никакъв случай.
— Защо?
— Защото си вършиш работата чудесно и от онзи покрив.
Кикотът на Хънт пропълзя по костите й.
— Наредено ни е да разкрием тези убийства. Така че колкото и да ти е неприятно, захарче, с теб много ще се сближим.
Снизходителната самонадеяност, с която изрече обръщението „захарче", я накара да стисне зъби.
Тя стана, отиде до прозореца, висок от пода до тавана, и подръпна завесите колкото да види ангела, застанал на отсрещния покрив, с телефон до ухото и поразгърнати сиви криле, сякаш пазеше равновесие срещу вятъра.
— Сигурна съм, че много обичаш да си играеш на закрилници и девойки в беда, но не забравяй, че аз оглавявам разследването. Ти си ми помощник.
Дори през цяла улица го видя как врътна очи.
— Може ли да пропуснем тия глупости с йерархията?
Сиринкс я побутна по прасците и се шмугна покрай краката й, за да вижда ангела.
— Що за домашен любимец е това?
— Химера.
— Изглежда скъпо.
— Скъп беше.
— Апартаментът ти също изглежда доста скъпичък. Магьосницата явно ти плаща добре.
— Да.
Наполовина истина.
Той разпери криле.
— Вече имаш номера ми. Обади ми се, ако стане нещо или имаш лошо предчувствие, или ти потрябва нещо.
— Пица например?
Тя видя съвсем ясно средния пръст, който Хънт вдигна над главата си. И това била Сянката на Смъртта.
— Ставаш за доставчик с тези криле — измърка Брайс.
Ангелите в Лунатион никога не се унижаваха с толкова прости професии. Никога.
— Дръж проклетите завеси отворени, Куинлан — процеди той и прекъсна връзката.
Брайс му махна подигравателно и затвори завесите напълно. Тъкмо се пльосна отново на дивана, когато телефонът й извибрира за съобщение.
Защитен ли е апартаментът ти със заклинания?
Тя врътна очи и отговори:
Глупава ли ти изглеждам?
Хънт веднага изстреля:
В града се случват разни гнусотии и на теб ти е осигурена първокласна охрана, а ми четеш конско, че нарушавам личното ти пространство. Според мен това говори достатъчно за интелекта ти.
Палците й заподскачаха бясно по екрана и тя написа намръщено:
Отлитай на майната си, ако обичаш.
Натисна бутона за изпращане, преди да се замисли доколко е разумно да говори така на Умбра Мортис.
Той не отговори. Брайс се усмихна самодоволно и взе дистанционното.
Нещо тупна по прозореца й тя едва не изскочи от кожата си. Сиринкс се втурна към завесите, ръмжейки като побеснял.
Тя заобиколи бързо дивана и дръпна рязко завесите да провери какво е хвърлил по прозореца й…
Ангелът размахваше криле във въздуха пред него, впил кръвнишки поглед в Брайс.
Тя не отстъпи от мястото си, колкото и да препускаше сърцето й. Просто отвори прозореца и вятърът от могъщите му криле развя косата й.
— Какво?
Тъмните му очи дори не мигнаха. Поразително — само така можеше да опише Брайс лицето на Хънт, с мъжествените му линии и остри скули.
— Това разследване може да протече по лесния начин или по трудния.
— Не ме.
— Спести ми глупостите. — Вятърът полюшваше кичури от тъмната му коса. Пърпоренето на крилете му заглушаваше звуците на трафика по улицата долу и смаяните възгласи на човеците и ванирите, които го зяпаха оттам. — Разбрах, не ти харесва да те наблюдават, да се държат с теб като с беззащитно момиченце. — Той скръсти мускулести ръце. — Но и двамата нямаме думата в случая. Така че вместо да си губиш времето в брътвежи за личното ти пространство, защо не направиш списъка на заподозрените и този с последните места, които е посетила Даника?