— А ти защо не спреш да ми нареждаш как трябва да оползотворявам времето си?
Той я изгледа убийствено и Брайс можеше да се закълне, че вкуси етер.
— Ще бъда болезнено откровен с теб.
— Чудно.
Ноздрите му се разшириха.
— Ще направя всичко нужно да разреша случая. Дори да се наложи да те вържа за някой стол, докато не направиш шибаните списъци.
Тя се подсмихна.
— Мръсни игрички. Супер.
Очите на Хънт притъмняха още повече.
— Не. Се. Ебавай. С мен.
— Да, да, ти си Умбра Мортис.
Зъбите му проблеснаха.
— Наричай ме както си искаш, Куинлан, само прави каквото ти се казва.
Шибан алфа-задник.
— Безсмъртието ти дава прекалено много време да живееш с гигантски бастун в задника.
Тя сложи ръце на хълбоците си. Само дето Сиринкс напълно подкопа позата, подскачайки на място в краката й.
Ангелът провлачи поглед към домашния й любимец и вдигна вежди. Сиринкс замаха буйно с опашка. Хънт изпръхтя — като че ли напук на себе си.
— Ти май си умно зверче, а? — Стрелна презрителен поглед към Брайс. — По-умно от стопанката си за всеки случай.
Поправка: кралят на алфа-задниците.
Сиринкс обаче сияеше от щастие. И Брайс изпита внезапна, необяснима нужда да го скрие от Хънт, от всеки, от всичко. Той си беше неин, само неин, и не и харесваше мисълта, че някой може да влезе в малкия им пашкул…
Хънт пак вдигна поглед към нея.
— Притежаваш ли оръжия?
Типично мъжкарският блясък в очите му й подсказваше, че не очаква положителен отговор.
— Обезпокой ме отново — отвърна му мило, затваряйки прозореца в лицето му, — и ще разбереш.
Хънт се чудеше колко ли ще си изпати, ако хвърли Брайс Куинлан в Истрос.
След такава сутрин всяко наказание от Мика или вероятността Джесиба Рога да го превърне в прасе му се струваха разумна цена.
Облегнат на стълба на една улична лампа, докато ситният дъжд мокреше лицето му, Хънт стисна челюсти до болка. По това време тесните улици на Стария площад вече гъмжаха от хора, тръгнали на работа — към множеството магазини и галерии в района или към кулите на Бизнес района на около километър оттук. Всички забелязваха крилете и лицето му и го заобикаляха отдалеч.
Без да им обръща внимание, Хънт погледна часовника на телефона си. Осем и петнайсет.
Беше изчакал достатъчно. Набра номера, долепи телефона до ухото си и след второто позвъняване Исая каза:
— Моля те, успокой ме, че Брайс е жива.
Говореше задъхано, тоест или тренираше във фитнеса на военните квартири, или се наслаждаваше на компанията на новия си любовник.
— Засега.
Нещо изпиука — явно Исая намаляваше скоростта на пътеката за бягане.
— Да питам ли тогава защо ми се обаждаш толкова рано? — След кратка пауза добави: — И то от „Самсън Стрийт"?
Макар и да знаеше, че Исая може да следи местонахождението му чрез предавателя в телефона на Хънт, пак изгледа смръщено най-близката видима камера. Вероятно имаше скрити в короните на кипарисите и палмите по тротоарите, както и в пръскачките, щръкнали от мократа трева на околните цветни лехи, и вградени в железните стълбове на уличните лампи, като този, на който се беше облегнал сега.
Винаги те наблюдаваше някой. В целия проклет град, на целия континент, на цялата планета винаги те наблюдаваше някой. Дори серните ракети на Астерската гвардия да превърнеха града в поле от отломки с унищожителната си магия, камерите щяха да продължат да записват.
— Знаеше ли — подхвана шепнешком Хънт, докато групичка пъдпъдъци, вероятно семейство дребни метаморфи, пресичаха улицата в индианска нишка, — че химерите умеят да разбиват ключалки, да отварят врати и да прескачат от място на място, все едно влизат от стая в стая.
— Не… — отвърна задъхано Исая.
Очевидно и Куинлан не знаеше, щом си правеше труда да затваря зверчето си в клетка. А може би просто искаше да му осигури убежище, както хората правеха с кучетата си. Защото иначе нямаше как да го задържи вътре без цял куп заклинания.
Низшите, класът ванири, към който принадлежаха химерите, имаха много такива интригуващи дребни сили. Отчасти затова поддържаха толкова висока цена на пазара. И затова от хилядолетия Сенатът и астерите отхвърляха опитите за въвеждане на закони, които официално да ги превърнат в обекти за търгуване. Твърдяха, че Низшите били твърде опасни, защото не разбирали закона, а силите им можели да представляват заплаха, неограничени от различните заклинания и магически татуировки.