И твърде доходоносни, особено за влиятелните личности, чиито семейства извличали най-солидна облага от търговията с тях.
Затова си оставаха Низши.
Хънт прибра крилете си едно по едно. Капчици вода обсипваха сивите им пера като прозрачни бисери.
— Това вече се превръща в кошмар.
Исая се прокашля.
— Наблюдавал си Куинлан само една нощ.
— Десет часа, ако трябва да сме точни. До момента, в който химерата й просто изникна до мен призори, ухапа ме по задника, задето почти бях задрямал, и пак изчезна. Просто се появи в апартамента. В същия миг, разбира се, Куинлан излезе от спалнята си, отвори завесите и ме видя да се държа за задника като някакъв идиот. Знаеш ли колко остри зъби имат химерите?
— Не.
Хънт можеше да се закълне, че долови усмивка в гласа на Исая.
— Като долетях до прозореца й, за да й обясня какво е станало, тя просто наду музиката и ме игнорира като досадно хлапе.
Тъй като апартаментът й беше защитен с достатъчно заклинания да отблъснат цял отряд ангели, Хънт дори не опита да влезе през прозореца. Беше ги изпробвал всичките през нощта. Затова се принуди само да я изгледа на кръв през стъклото. Докато не излезе от спалнята си само по спортен сутиен и прашки. Тя отвърна на отстъплението му към покрива с котешка усмивка.
— След това я видях чак като излезе да тича. Показа ми среден пръст.
— И си отишъл на „Самсън Стрийт" да гледаш сърдито? Какъв ти е зорът?
— Зорът ми, копеле такова, е, че може да я убия, преди да намерим истинския убиец.
А на всяка цена трябваше да разреши този случай.
— Просто си ядосан, че не я е страх от теб и не ти се умилква.
— Да, бе, умрял съм някой да ми се умилква…
— Къде е Куинлан сега?
— На маникюр.
Исая се умълча за момент и като че ли всеки момент щеше да избухне в смях.
— Затова висиш на „Самсън Стрийт“ преди девет.
— И зяпам през витрината на козметичен салон като някой психопат.
Това, че Куинлан дори не беше започнала да издирва убиеца, го дразнеше също колкото поведението й. Затова Хънт продължаваше да я гледа с подозрение. Не знаеше как или защо би убила Даника, глутницата й и Терциан, но беше свързана с всичките престъпления. Беше посетила един и същ клуб във вечерите на убийствата им. Знаеше нещо — или беше направила нещо.
— Ще затварям. — Копелето определено се усмихваше. — Изправял си се пред цели вражески армии, оцелял си на арената на Сандриел, бил си се с архангели. — Исая се изкиска. — Сигурен съм, че ще се справиш с една купонджийка.
Връзката прекъсна.
Хънт стисна зъби. През витрината на салона виждаше съвсем ясно как Брайс седи пред една от мраморните работни масички, разперила пръсти срещу симпатична драка с червеникавозлатисти люспи, която нанасяше пореден слой лак върху ноктите й. Колко й трябваха?
Заради ранния час в салона имаше само още няколко клиентки, чиито нормални, заострени или извити нокти бяха подложени на пилене, лакиране или каквото там им правеха на такива места. Всичките до една често надничаха през витрината. Към него.
Вече си беше спечелил хищнически поглед от метаморфката сокол с тюркоазена коса на рецепцията, която обаче не посмя да излезе и да го помоли да си тръгне, защото притеснява клиентките й.
Брайс просто си седеше и не му обръщаше никакво внимание. Бъбреше си с маникюристката и се смееха.
Хънт се изстреля в небесата секунди след като Брайс напусна апартамента си по-рано сутринта. Следеше я от въздуха, защото не се и съмняваше, че все някой ще го заснеме, ако кацне до нея насред оживената улица и я сграбчи за гърлото.
Тя пробяга петнайсетте пресечки до козметичния салон, без дори да се изпоти, макар че прилепналото й спортно облекло беше влажно от ситния дъжд, и преди да влезе, го изгледа остро, за да го предупреди да стои навън.
Това беше преди цял час. Цял час изтезаваха ноктите й с електрически машинки, пили и ножици, от които дори Кошутата би настръхнала.
Пет минути. Даваше и още пет шибани минути, след което щеше да я извлече от салона. Мика трябва да е обезумял — това беше единственото обяснение да иска помощ от момиче, което поставяше ноктите си над отмъщението за приятелката си.
Защо ли се учудваше? След всичко, което беше видял в живота си, след всичките си срещи и разочарования, подобни глупости вече отдавна не биваше да му правят впечатление. Да, фактът, че беше получовек, я поставяше в неизгодно положение — доста неизгодно за света, в който живееха. Но тя се справяше добре. Много добре, щом живееше в такъв апартамент.