— Ангелът — натърти, поглеждайки намръщено към Сиринкс, който спеше на зеления кадифен диван — няма да стъпи тук.
Лехаба въздъхна тъжно.
— Някой ден шефката ще ме продаде на някой пошъл дъртак и ти ще съжаляваш, че си ми отказвала каквото и да било.
— Някой ден въпросният пошъл дъртак ще те накара да си вършиш работата и да пазиш книгите му и ти ще съжаляваш, че си прекарвала всичките си часове на относителна свобода в мрънкане.
Капка горещ восък тупна със свистене върху масата. Брайс вирна глава.
Лехаба се беше проснала по корем върху свещта, провесила лениво ръка от едната й страна. В опасна близост до документите, с които Брайс се занимаваше от три часа.
— Да не си посмяла!
Лехаба завъртя ръката си така, че да се вижда татуировката върху огнената й китка. Беше жигосана в плътта й секунди след раждането и… SPQM. Всички феи — огнени, водни и земни — имаха същата. Като наказание за участието им в бунта на ангелите преди двеста години, когато феите бяха дръзнали да въстанат срещу статута си на перегрини. На Низши. За назидание астерите не само ги бяха поробили и измъчвали като ангелите, но и бяха постановили всяка фея — не само присъединилите се към легиона на Шахар — да е роб по рождение и ги бяха прокудили от Дома на небеса и дихания. Обричайки всичките им наследници на скиталчество и робия. Завинаги.
Това беше един от най-скандалните епизоди в историята на Републиката.
Лехаба въздъхна.
— Откупи ме от Джесиба. Така ще мога да живея в твоя апартамент, да ти правя горещи вани и да притоплям храната ти.
Беше способна на много повече от това и Брайс го знаеше. Реално магията на феичката превъзхождаше нейната. Но това важеше за повечето нечовеци. Пък и макар да беше по-силна от тази на Брайс, представляваше само въгленче в сравнение с огъня на елфите. На баща й.
Брайс остави документите за покупко-продажба на масата.
— Не е толкова лесно, Леле.
— Сиринкс ми каза, че си самотна. Мога да те разведрявам.
В отговор химерата се преобърна по гръб, с увиснал от устата й език, и изхърка.
— Първо, в сградата ми не се допускат огнени феи. Нито пък водни. Застрахователен кошмар сте. И второ, не мога просто да попитам Джесиба. Няма да се учудя дори да се отърве от теб само защото съм я попитала.
Лехаба опря обла брадичка в дланта си и още една капка разтопен восък тупна в опасна близост до документите.
— Тя ти даде Сири.
Брайс се помоли на Ктона за търпение.
— Позволи ми да купя Сиринкс, защото животът ми беше тотално прецакан и изпаднах в истерия, а тя реши, че й е омръзнал, и опита да го продаде.
Огнената феичка каза тихо:
— Когато Даника умря.
Брайс затвори очи за секунда, после отвърна:
— Аха.
— Не ми харесва да говориш толкова грубо, Биби.
— Тогава изобщо няма да харесаш ангела.
— Той е повел народа ми в битка. И е член на моя Дом. Заслужавам да се запозная с него.
— Доколкото знам, битката не е приключила особено добре и огнените феи са били изритани от Небеса и дихания заради това.
Лехаба се надигна и седна с кръстосани крака.
— Принадлежността към Домовете не се определя от правителството. Изгнанието ни е само формално.
Вярно беше. Но Брайс каза:
— Думата на астерите и Сената е закон.
Лехаба служеше като пазителка на библиотеката от десетилетия. Не звучеше особено разумно да наемеш огнена фея в библиотека, но при положение че една трета от книгите на това място само чакаха шанс да избягат, да убият някого или да го изядат — невинаги в този ред, — си струваше рискът да повериш задачата на жив огън, който да ги държи в строя. Колкото и да дърдореше през това време.
Нещо изтропа на мецанина. Сякаш някоя книга беше скочила от рафта си.
Лехаба изсъска и посиня. Чу се шумолене на хартия и кожа и провинилата се книга бързо се върна на мястото си.
Брайс се усмихна. В следващия момент иззвъня служебният телефон. Тя погледна към екрана му и веднага се пресегна за слушалката, изшушуквайки на феята:
— Връщай се на поста си.
Изчака Лехаба да стигне до стъклената полусфера, под която провеждаше огненото си бдение над немирните книги в библиотеката, и вдигна:
— Добър ден, шефке.
— Някакъв напредък?
— Още разследваме. Как е в Пангера?
Вместо да отговори, Джесиба заяви:
— Един клиент ще дойде в два. Бъди готова. И не оставяй Лехаба да дрънка толкова. Има си работа.