Ритуалът беше различен за всеки: за един можеше да е просто преодоляването на болест или лична борба. За друг — да убие морски дракон или демон. Колкото по-издигнат беше елфът, толкова по-голямо Изпитание му се възлагаше.
Рун се учеше да владее сенките си от противните си братовчеди в Авален, придружен от двамата си приятели, когато заедно се подложиха на Изпитанията си и едва не загинаха. Накрая Рун влезе в обгърнатата с мъгли Пещера на принцовете и се върна със Звездния меч — спасявайки всички им.
А когато няколко седмици по-късно изпълни Скока си, Флин, току-що изпълнил своя, му послужи за Спасително въже.
Дълбокият глас на Деклан прокънтя дори над музиката и разговорите:
— Какво се случва?
Напереният фасон на Брайс трепна за миг. Тя ги обходи с очи — цивилните им дрехи, местата, където знаеше, че крият пистолети дори в собствения си дом, черните им ботуши с пъхнати в тях ножове — и накрая срещна очите на Рун.
— Този поглед ми е познат — простена Флин. — Не искаш с Деклан да чуем какво имаш да му казваш.
Без да отлепи очи от Рун, Брайс отвърна:
— Аха.
Деклан затвори шумно лаптопа си.
— Сериозно ли пак ще ни се правиш на загадъчна?
Тя погледна двамата елфи, неразделни още от раждането си.
— Вие, лайнарчета, имате най-големите усти в града.
Флин й намигна.
— Мислех, че харесваш устата ми.
— Мечтай си, лордче — подсмихна се Брайс.
Деклан се засмя и си спечели сръчкване с лакът от Флин и чашата уиски на Брайс.
Рун отпи вода с надеждата главата му да се избистри по-бързо.
— Стига плямпане — изстреля ядосано.
Лудокоренът заплашваше да се обърне срещу него, но Рун сграбчи Брайс за ръката и я поведе обратно към спалнята си.
Като се затвориха вътре, застана до леглото си и я подкани:
— Е?
Брайс се облегна на вратата, чието дърво беше обсипано с дупки от всичките пъти, в които я беше ползвал за мишена в небрежните си тренировки по мятане на нож.
— Интересува ме дали знаеш с какво се занимава Змийската кралица напоследък.
Това не беше на добре.
— Защо?
— Защото трябва да говоря с нея.
— Ти откачи ли?
По лицето й пак се появи онази дразнеща всезнайска усмивка.
— Убили са Максимус Терциан на нейна територия. Помощната гвардия да е получавала доклад за дейностите й в нощта на убийството?
— Шефката ти ли те изпраща?
Звучеше точно в стила на Рога.
— Може би. Знаеш ли нещо?
Тя пак килна глава настрани и копринената й коса — същата като на баща им — се люшна.
— Да. Терциан е убит точно като… Даника и глутницата й.
Лицето й загуби всяка следа от усмивка.
— Филип Бригс не е извършителят. Затова искам да знам какво е правила Змийската кралица онази вечер. Дали Помощната гвардия има някаква информация по въпроса.
Рун поклати глава.
— Защо се занимаваш с това?
— Защото така ми поръчаха.
— Не се намесвай в този случай. Кажи на шефката ти да стои настрана. Това е работа на губернатора.
— И губернаторът ми нареди да издирвам убиеца. Смята, че аз съм връзката между него и жертвите.
Чудесно. Направо фантастично. Исая Тибериан беше пропуснал да му спомене тази незначителна подробност.
— Говорила си с губернатора.
— Просто отговори на въпроса ми. Има ли Помощната гвардия информация за местонахождението на Змийската кралица в нощта на убийството на Терциан?
Рун въздъхна.
— Не. Дочух, че е отзовала хората си от улиците. Нещо я е наплашило. Но само това знам. И дори да бях наясно с алибитата й, нямаше да ти кажа. Не си пъхай носа, където не ти е работа. Ще се обадя на губернатора и ще му обясня, че повече не може да му бъдеш личен следовател.
Онзи леден поглед — погледът на баща им — прекоси лицето й. Той винаги му подсказваше, че под хладното изражение се вихри буйна, свирепа буря. А и баща му, и сестра му не залагаха толкова на вродената си сила, колкото на контрола над нея, над спонтанните си импулси.
Външният свят смяташе Брайс за безразсъдна, необуздана — но той знаеше, че е господарка на съдбата си, още отпреди да се срещнат. Беше от онези хора, които, набележеха ли си нещо, го преследваха докрай. Ако си наумеше да спи с произволни мъже, правеше го. Ако си наумеше да купонясва три дни наред, правеше го. Ако си наумеше да залови убиеца на Даника…
— Ще открия извършителя — процеди Брайс със сдържана ярост. — Опиташ ли се да ми попречиш, ще превърна живота ти в същински ад.