„Есенния крал" беше просто почетна титла, добавка към основната роля на баща й като градоуправник — каквито имаха всичките седем елфически крале. Никое кралство не им принадлежеше истински. Дори Авален, зеленият остров, управляван от Еленовия крал, официално се ръководеше от Републиката.
Елфите съществуваха съвместно с Републиката още от основаването й и се подчиняваха на законите й, но им беше позволено да управляват териториите си и да запазят древните си титли на крале, принцове и така нататък. Всички продължаваха да ги уважават — и да се страхуват от тях. Не колкото от ангелите с унищожителните им, чудовищни сили на бурите и небето, но и те можеха да причиняват болка. Да прогонят въздуха от дробовете ти, да те замразят, да те изгорят отвътре. Рун и двамата му приятели например бяха способни да създадат ад на земята, ако ги провокираха.
Но тази вечер нея я интересуваше адът на Мидгард. И да се промъкне незабелязано в него.
Затова изчака трийсетина минути, преди да пъхне един нож в черните си боти и да сложи нещо още по-опасно в колана на тъмните си дънки, скривайки го под коженото си яке. Остави осветлението и телевизора включени, а завесите — дръпнати само колкото да скриват входната врата от погледа на Хънт.
Измъкна се през задната врата на малката уличка, където държеше скутера си, и пое бърза, окуражителна глътка въздух, преди да си сложи каската.
Отключи веригата, с която беше закопчала кремавия си файърбрайт 3500 за уличната лампа, и забута скутера по калдъръма. Изчака няколко други скутера, мотоциклета и триколки да прелетят покрай нея, после се впусна в потока, виждайки света в остър контраст през визьора на каската.
Майка й все така се оплакваше заради метода й на придвижване и я молеше да използва кола поне докато не направеше Скока си, но Рандъл я успокояваше, че на Брайс няма да й се случи нищо. Брайс, разбира се, не им беше споделила за няколкото си злополуки със скутера, но… майка й беше простосмъртна. Не искаше да скъсява ненужно живота й.
Пое по една от главните артерии на града, съсредоточена в провирането между колите и заобикалянето на пешеходци. Наоколо златиста светлина се преливаше с тъмни сенки и ярки неонови знаци и сред този размит от скоростта свят изпъкваха само петънца и трепкащи проблясъци от улична магия. Дори малките мостове през притоците на Истрос, по които минаваше, бяха окичени с блещукащи светлинки, чиито отражения танцуваха по тъмните мудни води отдолу.
Високо над главната улица сребристо сияние изпълваше нощното небе, озарявайки облаците, където малаките се забавляваха и вечеряха. Само едно яркочервено зарево се открояваше на бледия фон — гигантското светещо лого на „Реднър Индъстрис“ на върха на небостъргача им в сърцето на Централния бизнес район.
Улиците на района пустееха в този час и Брайс гледаше да се измъкне възможно най-бързо от каньоните му от високи сгради. Разбра, че е навлязла в Месарския пазар, не по улицата или някой знак, а по промяната в нощния мрак.
По небето над ниските, наблъскани една до друга тухлени сгради нямаше отблясъци от светлини. Тук сенките ставаха непрогледни, скътани в тесни улички, под колите; повечето лампи бяха изпотрошени и никой не си беше направил труда да ги оправи.
Брайс спря на една претъпкана улица, където от няколко очукани камиона за доставка разтоварваха сандъци с бодливи зелени плодове и кафези с ракообразни същества, които май осъзнаваха, че са в плен и скоро ще срещнат смъртта си в тенджера с кипяща вода в някоя от уличните будки за бързо хранене.
Стараейки се да не гледа в изцъклените им черни очи, наблюдаващи я умолително през дървените решетки, Брайс паркира на няколко метра от невзрачен склад, свали каската си и зачака.
И търговците, и купувачите наоколо я заглеждаха, чудейки се дали продава нещо, или е за продан. В подземните лабиринти, издълбани в недрата на Мидгард, имаше три различни нива, където се продаваше плът. Главно човешка, главно жива, но беше чувала и за места, обслужващи по-нестандартни вкусове. На всеки фетиш можеше да се угоди с достатъчно пари; никое табу не беше твърде мръсно. За получовеци имаше голямо търсене, защото се възстановяваха по-бързо от човеците. Затова и бяха по-интелигентно дългосрочно вложение. Тук-там се срещаха и ванири в плен, оковани с толкова заклинания, че нямаха никаква надежда за бягство. Само най-заможните клиенти можеха да си позволят няколко часа с тях.
Брайс погледна часовника на таблото на скутера си. После скръсти ръце и се облегна на черната кожена облегалка.