Умбра Мортис кацна с такава сила, че калдъръмът около него подскочи.
С горящи очи заяви пред всички уплашени погледи на улицата:
— Ще те убия.
18
Хънт се устреми към Брайс по изпотрошения от кацането му калдъръм. Беше усетил аромата й на люляк и мускатово орехче в мига, в който Куинлан излезе от задната врата на сградата си, а като разбра накъде се е запътила със скутера си…
Брайс имаше наглостта да вдигне ръкава на коженото си яке, надниквайки смръщено към голата си китка, сякаш гледаше часовник, и да каже:
— Закъсня с две минути.
Щеше да я удуши с голи ръце. Някой трябваше да го е направил много отдавна.
Брайс се усмихна, все едно го предизвикваше да опита, и закрачи небрежно към него, оставила скутера и каската си.
Не беше за вярване. Не беше за шибано вярване.
Хънт изръмжа насреща й:
— Няма да намериш скутера си, като се върнем.
Брайс запърха с мигли и поразроши косата си, смачкана от каската.
— За щастие, появата ти беше доста драматична. Никой няма да го пипне с пръст. Все пак ме придружава страховитият Умбра Мортис.
Околните наистина се криеха от погледа му, някои дори се скътваха зад купчините от сандъци. Брайс се отправи към една от отворените врати на лабиринта от свързани под земята складове, образуван от пресечките на района.
Дори Мика не държеше легионери на пост тук. Месарският пазар си имаше свои собствени закони и методи за прилагането им.
Хънт процеди:
— Казах ти, че има протокол за връзка със Змийската кралица…
— Не идвам да си говоря със Змийската кралица.
— Какво?
Змийската кралица управляваше Месарския пазар от незапомнени времена. Хънт и всички други ангели, независимо цивилни или легионери, стояха настрана от метаморфката, за чиято змийска форма се носеха слухове, че била същинско олицетворение на ужаса.
Преди Брайс да отговори, Хънт заяви:
— Започвам да се изнервям от глупостите ти, Куинлан.
Тя оголи зъби насреща му и изсъска:
— Съжалявам, че крехкото ти его не може да понесе факта, че знам какво правя.
Хънт отвори уста, но бързо я затвори. Хубаво де, беше я обвинил несправедливо сутринта, но все пак тя не демонстрираше особен интерес към разследването. По-скоро стремеж да го възпрепятства.
Брайс влезе през отворената врата на склада, без да каже нито дума повече.
Да си част от 33-ти — и който и да било друг легион — беше като да сложиш мишена на гърба си, затова Хънт се увери, че оръжията му са по местата си в ножниците, хитро вградени в костюма му, преди да я последва.
Вонята на мръсни тела и пушек го обгърна като олио. Той прибра плътно крилете си.
Колкото и страх да всяваше у хората по улиците, не се ползваше с него в дълбините на пазара, задръстени от разнебитени щандове и сергии за храна, покрай които вечно се носеха пушилка и задушливият мирис на кръв и магия. А над всичко това, по далечната стена на обширното пространство се разгръщаше внушителна мозайка, чиито плочки бяха донесени от древен храм в Пангера, реставрирани и подредени с любящо старание въпреки ужасяващата картина, която изобразяваха: Смъртта в пелерина, изпод чиято качулка се хилеше череп; в ръцете си държеше коса и пясъчен часовник. Над главата му на най-древния език на Републиката беше изписано: Memento mori.
Помни, че си смъртен. Посланието уж трябваше да звучи като покана за веселие, за улавяне на всеки момент, защото можеше да е последен — дори за бавно стареещите ванири.
Помни, че си смъртен, и се наслаждавай на всяко удоволствие, което ти поднася светът. Помни, че си смъртен, и когато умреш, никого няма да го е грижа за незаконните ти занимания. Помни, че си смъртен, така че е все тая колко хора нараняваш с действията си.
Брайс прелетя покрай мозайката и развяната й коса проблесна като сърцето на рубин. Светлините озариха износената черна кожа на якето й, подчертавайки контрастно думите, изписани по гърба му с цветен женски почерк. Хънт инстинктивно си преведе от древния език, сякаш самата Урд беше решила да поднесе двете сентенции пред очите му точно в този момент.
С любов всичко е възможно.
Толкова красива мисъл звучеше като шибана шега на това място. Лъскавите очи, впити в Куинлан от сергии и сенки, бързо се извръщаха, зърнеха ли Хънт до нея.
Едвам се сдържаше да не я извлачи насила от тая дупка. Колкото и да му се искаше да разрешат случая, да постави само някакви си десет убийства между себе си и свободата, рискуваха много, идвайки тук. Каква полза щеше да има от свободата си, ако се озовеше на парчета в някой от боклукчийските контейнери зад складовете?