Може би точно това целеше Куинлан. Да го примами тук — и да го убие с помощта на Месарския пазар. Струваше му се малко вероятно, но все пак реши да я държи под око.
Брайс се ориентираше добре. Кимна на неколцина от търговците, сякаш ги познаваше. Хънт запомни лицето на всеки от тях: изобретател на сложни дребни механизми; продавачка на екзотични плодове; жена с лице на сова, разгърнала сергия със свитъци и книги, подвързани с какви ли не материали, само не и с кожа.
— Майсторът на метални джаджи ми помага да разбера дали някой артефакт не е фалшив — обясни под носа си Брайс, докато вървяха през парата и пушека покрай щандовете с храна, незнайно как забелязала накъде е насочил вниманието си. — А продавачката на плодове получава дуриани в началото на пролетта и есента, любимата храна на Сиринкс. Усмърдява целия апартамент, но той направо пощурява от радост.
Тя заобиколи една боклукчийска кофа, преливаща от мръсни чинии, оглозгани кости и лекьосани салфетки, и се заизкачва по паянтовото стълбище към полуетажа с наредени една до друга врати.
— Ами книгите? — не се сдържа Хънт.
Тя като че ли броеше вратите, вместо да гледа номерата им. Всъщност нямаше номера.
— Книгите — отвърна Брайс — са история за друг път.
Спря пред една граховозелена врата, цялата осеяна с дупки. Хънт подуши въздуха, опитвайки да разбере какво се крие зад нея. Не долови нищо. Въпреки това доближи дискретно ръце до оръжията си.
Брайс отвори вратата, без дори да почука, разкривайки мъждукащи свещи и… мирис на сол. Пушилка и нещо, което изпари влагата от очите му.
Брайс тръгна по тесния коридор към съмнителната всекидневна в дъното му. Той затвори намръщено вратата и я последва, прибрал плътно криле, за да не докосват мазните ронещи се стени. Ако Куинлан умреше, уговорката с Мика отпадаше.
Брайс стъпи на опърпания зелен килим в стаята с догарящи бели и кремави свещи и Хънт едва не изтръпна. До едната стена имаше продънен съдран диван, до другата — мърляво кожено кресло, наполовина изтърбушено, и по всички маси, купчини с книги и разнебитени столове бяха наредени буркани, купи и чаши със сол.
Бяла сол, черна сол, сива сол; прахообразна, на люспи, на големи, груби буци. Сол за защита срещу тъмни сили. Срещу демони. Много ванири вграждаха големи късове сол в ъглите на къщите си. Говореше се, че цялата основа на кристалния дворец на астерите представлявала голяма солна плоча. Че дворецът бил построен върху естествени солни залежи.
Но дявол да го вземе! Никога не беше виждал такъв асортимент. Брайс надникна в тъмния коридор отляво, където сред сенките се различаваха три врати. Хънт изсъска:
— Моля те, кажи ми, че.
— Ти само гледай да не ръмжиш и да не въртиш очи — смъмри го тя, после се провикна към сумрака: — Идвам да купувам, не да събирам данъци.
Една от вратите се открехна и сатир с бледа кожа и тъмна коса закуцука към тях, облякъл козинестите си крака в панталони. Под кепето му вероятно се криеха малки извити рогца. Тропотът на копитата му обаче веднага издаваше расата му.
Сатирът стигаше едва до гърдите на Брайс; със спаруженото си изкривено тяло беше на половината на чудовищата, които Хънт бе виждал да разкъсват войници по бойните полета. И срещу които се беше изправял на арената на Сандриел. Продълговатите зеници на сатира, разположени хоризонтално като на коза, се разшириха.
От страх — и то не заради неговото присъствие, осъзна смаяно Хънт.
Брайс пъхна пръсти в една оловна купа с розова сол, щипна няколко зрънца и ги пусна в една чиния с глухо дрънчене.
— Трябва ми обсидианова.
Сатирът пристъпи от крак на крак, потропвайки тихо с копита, и потри светлия си козинест врат.
— Не продавам такава.
Тя му се усмихна леко.
— Така ли? — Отиде при друга купа и разбърка с пръст фината черна сол в нея. — Първокласна пълнокаменна обсидианова сол. Седем фунта и седем унции. Веднага.
Гърлото на сатира подскочи.
— Незаконно е.
— Мотото на Месарския пазар ли цитираш, или се опитваш да ми кажеш, че всъщност нямаш каквото ми трябва.
Хънт огледа стаята. Бяла сол за пречистване; розова за защита; сива за заклинания; червена за… не помнеше за какво беше червената. Но обсидианова… Мамка му!
Единствено благодарение на многовековното си обучение успя да не допусне шока по лицето си. Черната сол се използваше за директно призоваване на демони — не през Северната пукнатина, — както и за различни тъмни магии. Сол, по-черна и от черната, сол като обсидиановата… Кой знае какво можеше да се призове с нея.