Сатирът се завъртя към Хънт.
— Ти си Умбра Мортис. — Той преглътна звучно. — Един от триариите. Вие ни браните, служите на губернатора.
Преди Хънт да отвърне, Брайс вдигна телефона си, за да му покаже снимка на две шишкави топчести кутрета.
— Виж какви сладури си е осиновила братовчедка ми. Това се казва Озирис, а това отдясно е Сет.
Тя свали телефона си, преди Хънт да измисли отговор, и пръстите й пак заподскачаха по клавиатурата.
През това време обаче му стрелна многозначителен поглед изпод гъстите си мигли, сякаш го подканваше да участва в играта й.
Хънт се подчини.
— Хубави кучета.
Сатирът простена отчаяно. Брайс вдигна глава. Светлината от телефона й озаряваше сребристочервената й коса.
— Очаквах вече да търчиш за солта. И те съветвам да го направиш, защото ти остават… — Тя погледна към телефона си, докато пръстите й продължаваха да шарят по клавиатурата, и довърши: — А, деветдесет секунди.
После отвори прозорец със съобщения и пак започна да пише.
Сатирът прошепна:
— Д-двайсет хиляди.
Тя вдигна пръст.
— Пиша на братовчедка ми. Дай ми две секунди.
Сатирът трепереше толкова силно, че на Хънт почти му стана жал за него. Почти.
— Десет, десет, проклета да си! Десет!
Брайс се усмихна.
— Не е нужно да крещиш — измърка тя и набра някакъв номер.
— Да? — вдигна магьосницата на първото позвъняване.
— Отзови кучетата си.
Тих женски смях.
— Дадено.
Брайс свали телефона си.
— Е?
Сатирът хукна към задната стаичка, тропайки с копита по протрития под, и след секунда се върна с вързоп, смърдящ на плесен и мръсотия. Брайс вдигна вежда.
— Сложи го в торба.
— Нямам никаква…
Брайс го изгледа остро и сатирът тутакси намери. Мърлява платнена пазарска торба, но по-добре с нея, отколкото да минат през пазара с вързопа.
Брайс претегли солта в ръце.
— Има две унции отгоре.
— Седем и седем е! Точно колкото поиска! Всичко е пакетирано по седем!
Седем — святото число. Или несвято, в зависимост от ситуацията. Седем астери, седем хълма във Вечния град, седем района и седем Порти в Лунния град; седем планети, седем кръга на Ада и седем принцове, които да ги управляват, един от друг по-мрачни.
Брайс килна глава.
— Ако ги премеря и се окаже…
— Точно са! — извика истерично сатирът. — Сенки на Ада, точно са!
Брайс натисна няколко копчета на телефона си.
— Току-що ти преведох десет бона.
Тя тръгна към вратата и Хънт я последва, оставяйки сатира кипящ от яд и разтреперан от страх зад тях.
Брайс отвори вратата, ухилена самодоволно, и Хънт тъкмо се канеше да започне с въпросите, когато момичето спря. Той проследи погледа му.
Отпред стоеше висока жена с луннобледа кожа, златист гащеризон, големи смарагдови халки на ушите и черна коса до брадичката. Лилавото червило на плътните й устни беше толкова тъмно, че изглеждаше почти черно, а удивителните й зелени очи. Хънт можеше да я познае и само по тях.
Само те се открояваха от хуманоидния й облик. Целите бяха зелени и прошарени с жилки нефритено и златисто. Продълговатите им зеници се бяха свили като остриета под осветлението на склада. Очи на змия.
Или на Змийската кралица.
19
Брайс преметна платнената торба през рамо и огледа Змийската кралица.
— Хубав тоалет.
Метаморфката змия се усмихна, разкривайки яркобелите си зъби — кучешките бяха леко удължени. И по-тънки от останалите.
— Хубав бодигард.
Брайс сви рамене, докато кралицата обхождаше със змийски очи всеки сантиметър от тялото на Хънт.
— Най-горният етаж е празен, но пък по долните има на какво да се нагледаш.
Хънт се скова. Но лилавите устни на кралицата се извиха нагоре.
— За пръв път чувам да описват така Хънт Аталар, но съм сигурна, че генералът е доволен.
Полузабравената титла го накара да стисне челюсти. Да, Змийската кралица вероятно я бе имало по времето на Разгрома. И тогава бе познавала Хънт не като един от триариите на 33-ти или Сянката на Смъртта, а като генерал Хънт Аталар, върховен командир на всички легиони на архангела Шахар.
А Брайс го въртеше на малкия си пръст от два дни. Надникна през рамо към Хънт, който претегляше с поглед Змийската кралица и четиримата елфи с нея. Отцепници от двора на баща й — добре обучени убийци не само с оръжия, но и по специалността на кралицата: отрови.