Никой от тях дори не погледна Брайс.
Змийската кралица килна глава настрани и съвършено подравнената й къса коса се разля натам като черна коприна. Посетителите на приземния етаж оглеждаха небрежно стоката, без да подозират, че господарката им ги е удостоила с присъствието си.
— Май си напазарувала.
Брайс сви вяло рамене.
— Търсенето на изгодни сделки ми е хоби. А във вашия район са най-добрите.
— Мислех, че шефката ти плаща достатъчно, че да не пестиш. И да използваш соли.
Брайс се усмихна насила и опита да задържи сърцето си спокойно, знаейки, че кралицата долавя ритъма му. И може да вкуси страха й. Както и какъв вид сол има в торбата на рамото й.
— Това, че изкарвам много пари, не значи, че трябва да ми свалят кожата по магазините.
Погледът на Змийската кралица прескочи между двама им с Хънт.
— Дочух, че обикаляте заедно из града.
— Това е поверителна информация — изръмжа Хънт.
Змийската кралица вирна съвършено оформена черна вежда и малката бенка под външния ъгъл на едното й око се вдигна заедно с нея. Златистите й нокти проблеснаха на светлината, когато бръкна в джоба на гащеризона си и извади запалка с инкрустирани рубини във формата на атакуваща усойница. След миг между лилавите й устни се появи цигара и двамата срещу нея гледаха мълчаливо под зоркия поглед на телохранителите й как я запалва и вдишва дълбоко. Димът излезе на облачета от тъмните й устни, когато каза:
— Интересно става напоследък.
Брайс се завъртя на пета към изхода.
— Аха. Да вървим, Хънт.
Единият охранител застана на пътя й като двуметрова стена от елфическа ловкост и мускули.
Брайс спря на място и Хънт едва не се блъсна в нея — с ръмжене, което навярно беше първото му и последно предупреждение към елфа. Но охранителят просто обърна унесен, признателен поглед към кралицата си. Вероятно беше пристрастен към отровата, която тя отделяше и раздаваше на вътрешния си кръг.
Брайс погледна през рамо към Змийската кралица, облегната небрежно на парапета с цигара в уста.
— Най-доходоносният момент за бизнеса е, когато ключовите играчи се събират за Върховната среща — отбеляза кралицата. — В града се стичат толкова клечки от елита, всеки със своите… вкусове.
Хънт беше толкова близо до гърба на Брайс, че тя усети трепета, който пробяга през могъщото му тяло, и дори можеше да се закълне, че светкавица полази гръбнака й. Но ангелът не каза нищо.
Змийската кралица просто протегна ръка към коридора зад себе си и златистите й нокти отново проблеснаха.
— В кабинета ми, ако обичате.
— Не — отсече Хънт. — Тръгваме си.
Брайс пристъпи към Змийската кралица.
— Водете, Ваше Величество.
И тя ги поведе. Хънт се наежи до нея, но Брайс залепи поглед в полюшващата се лъскава коса на метаморфката. Телохранителите й вървяха на няколко крачки след тях — достатъчно разстояние, че Хънт да й прошепне:
— Това е ужасна идея.
— Тази сутрин мрънкаше, че не правя нищо по случая — отвърна му Брайс, докато кралицата ги водеше през един свод и надолу по задното стълбище. От дъното му прииждаха викове и буйни възгласи. — Сега правя, а ти пак мрънкаш? — Тя изсумтя. — Вземи се в ръце, Аталар.
Той пак стисна челюсти, но погледна към торбата й, натежала от буцата сол.
— Купи солта, защото знаеше, че ще привлече вниманието й.
— Ти каза, че можело да отнеме седмици да си осигурим среща с нея. Реших да заобиколя скапания протокол.
Тя потупа чантата.
— Циците на Ктона — изруга под носа си Хънт, клатейки глава.
Стигнаха до долния етаж, където стените бяха от гол бетон.
Откъм дъното на коридора зад тях отекваше шумотевицата на бойната арена. Змийската кралица обаче продължи с елегантна стъпка напред, подминавайки ръждивите метални врати по коридора. Накрая отвори една неразличима от останалите и влезе вътре, без дори да надникне назад. Брайс не успя да сдържи самодоволната си усмивка.
— Не се хили така — изсъска Хънт. — Може да не си тръгнем живи оттук. — Вярно беше. — Аз ще задавам въпросите.
— Не.
Впериха свирепи погледи един в друг и Брайс можеше да се закълне, че между очите му прескочиха светкавици. Но вече достигаха вратата, която водеше към…
Брайс очакваше да намери бляскава пищност като в антиквариат „Грифон" зад тази врата: позлатени огледала, кадифени отоманки, копринени завеси и резбовани дъбови бюра, стари колкото града.
Но такъв… безпорядък. Все едно попадаше в склада на някой долнопробен бар. Очукано метално бюро заемаше по-голямата част от тясното пространство; зад него имаше изподраскан лилав стол със съдрана тапицирана облегалка. Бледозелената боя на стената беше олющена на няколко места. На тавана разцъфваше мокро петно от спукана тръба, подчертано от ярката светлина на жужащите флуоресцентни лампи. До едната стена имаше открит шкаф, наблъскан с какво ли не — папки, сандъци с алкохол, захвърлени пистолети; до отсрещната стена се издигаха купчини от кашони.