Един поглед към Хънт й беше достатъчен да разбере, че той си мисли същото: Змийската кралица, господарка на подземния свят, опасен експерт по отровите, владетелка на Месарския пазар, наричаше тази кочина свой кабинет?
Кралицата седна в стола и сключи пръсти върху документите, разпръснати по бюрото. Пред нея като масивен камък седеше поне двайсетгодишен компютър със статуетка на Луна отгоре, насочила лъка си към лицето на метаморфката.
Един от телохранителите й затвори вратата, което накара Хънт да плъзне ръка към хълбока си, но Брайс вече сядаше в един от евтините алуминиеви столове.
— Не е изтънчено като галерията на шефката ти — отбеляза Змийската кралица, прочела недоумението по лицето на Брайс, — но върши работа.
Брайс не изрази съгласието си, че такова място далеч не подхождаше на метаморф, чиято змийска форма беше луннобяла кобра с люспи като от опал и за чиято сила се говореше, че била… различна. Добивала допълнителна мощ в комбинация с отровата й, превръщала се в нещо невиждано и древно.
Хънт седна до Брайс, обръщайки стола с облегалката напред, за да има място за крилете му. Виковете от бойната арена отекваха през бетона под краката им.
Змийската кралица запали нова цигара.
— Дошли сте да ме питате за Даника Фендир.
Брайс задържа лицето си безизразно. Аталар я впечатли със същото.
— Разглеждаме случая от всеки ъгъл — отвърна предпазливо Хънт.
Удивителните й очи се присвиха от доволство.
— Щом така държиш да го представиш, добре. — Измежду устните й извираха усукани струйки дим. — Но ще ви спестя глупостите. Даника представляваше заплаха за мен, и то в повече отношения, отколкото предполагате. Но тя имаше акъл в главата си. И се сработвахме добре. — Пак дръпна от цигарата си. — Както Аталар несъмнено ще потвърди — провлачи тя, спечелвайки си предупредителен поглед от него, — понякога на Помощната гвардия и 33-ти им се налага да си сътрудничат с тъмни субекти като нас.
— А Максимус Терциан? — попита Хънт. — Бил е убит в покрайнините на твоята територия.
— Максимус Терциан беше разглезена кучка, но не съм толкова глупава, че да подхвана кръвна вражда с баща му. Само ще си навлека главоболия.
— Кой го е убил? — попита безцеремонно Брайс. — Чух, че си прибрала хората си от улиците. Знаеш нещо.
— Просто предпазна мярка. — Тя облиза горните си зъби. — Змиите предвкусваме неприятностите. Настъпва някаква промяна във въздуха. Вкусвам я и сега, из целия град.
Светкавиците на Хънт прокънтяха глухо в стаята.
— И не ти хрумна да предупредиш някого?
— Предупредих моите хора. Интересува ме само моят район, останалата част от Лунатион да се оправя както може.
— Много благородно — укори я Хънт.
Брайс повтори въпроса си:
— Кой е убил Терциан според теб?
Тя сви рамене.
— Какво да ти кажа? Това е Месарският пазар. Случват се всякакви простотии. Сигурно е идвал да си купи наркотици и така си е платил.
— Какви наркотици? — попита Брайс, но Хънт се намеси, преди да е получила отговор:
— Токсикологичното изследване показа, че е бил чист.
— Тогава не знам как да ви помогна — отвърна метаморфката. — Мога само да гадая.
Брайс реши, че няма смисъл да я пита за записи от камерите за наблюдение, защото от 33-ти вече със сигурност ги бяха прегледали.
Змийската кралица извади нещо от едно чекмедже и го хвърли на бюрото. Флашка.
— Тук ще намерите алибитата ми за нощта на убийството на Терциан и дните покрай убийствата на Даника и глутницата й.
Брайс не докосна металното устройство, голямо колкото червило.
Устните на Змийската кралица отново се извиха в усмивка.
— В нощта на неговото убийство бях на спа хотел. А в нощта, когато са убили Даника и глутницата „Дяволи“ един от партньорите ми вдигна парти по случай Скока на дъщеря си, което премина в тридневно… е, сами ще видите.
— Тази флашка съдържа запис от тридневна оргия, в която си участвала? — попита Хънт.
— Дай знак, ако те разгорещи, Аталар. — Змийската кралица пак си дръпна от цигарата. Зелените й очи се плъзнаха към скута му. — Разправят, че си страхотен ездач, когато спреш да се цупиш.