Отвори вратата и я посрещнаха разгърнати криле и аромат на мокри кедри. Хънт попита кисело:
— Ще вдигнеш ли врява, ако поискам да вляза, или може да си спестим тая част от програмата?
— Просто влизай.
Брайс го остави на входа и се върна при бюрото. Отвори най-долното чекмедже, извади шише за многократна употреба и глътна от него.
Хънт затвори вратата след себе си.
— Не е ли малко рано за пиене?
Тя не си направи труда да го поправи, а просто отпи още глътка и седна в стола си.
Хънт впи поглед в нея.
— Ще ми кажеш ли какво става?
На желязната врата към библиотеката се почука вежливо. Хънт завъртя глава към масивния метал, прибирайки крилете си.
Още едно почукване отекна в преддверието на изложбената зала.
— Биби — обади се печално Лехаба от другата страна на вратата. — Биби, добре ли си?
Брайс врътна очи. Ктона да й е на помощ.
Третия път беше плахо чук-чук-чук.
— Биби? Биби, моля те, кажи, че си добре.
— Добре съм — провикна се Брайс. — Връщай се долу и си върши работата.
— Искам да те видя с очите си — отвърна Лехаба с глас на угрижена леля. — Иначе няма да мога да се съсредоточа в работата си.
Хънт свъси вежди — макар че устните му се поразтегнаха.
Брайс обясни:
— Първо, тя е виртуоз в драматизирането.
— О, Биби, толкова си жестока понякога…
— И второ, на долния етаж не трябва да стъпва почти никой, така че, ако докладваш на Мика за него, приключваме.
— Обещавам — отвърна предпазливо Хънт. — Въпреки че Мика е способен да ме принуди да говоря.
— Тогава не му давай причина да любопитства.
Тя остави шишето на бюрото и се изправи на учудващо стабилни крака. Хънт все пак се извисяваше над нея. Ужасните преплетени тръни, татуирани през челото му, сякаш изсмукваха светлината от стаята.
Той потри челюстта си.
— Долу държите контрабандните придобивки, нали?
— Сигурно си се досетил, че повечето от нещата тук са контрабандни придобивки. Някои от тези книги и свитъци са последните оцелели в целия свят. — Тя сбърчи устни и побърза да добави: — Много хора са страдали и загивали, за да запазят съкровищата, които съхраняваме в библиотеката.
Повече от това нямаше да му каже. Не беше успяла да прочете повечето книги, тъй като бяха на отдавна отмрели езици или толкова умело шифрирани, че само най-опитните лингвисти и историци можеха да ги разчетат, но едва миналата година разбра какво представляват повечето от тях. И че астерите и Сенатът биха заповядали да ги унищожат. Вече бяха унищожили всички други екземпляри. В библиотеката имаше и обикновени книги, с които Джесиба се сдобиваше главно за лично ползване — или по поръка на Подземния крал. Но онези, които Лехаба охраняваше… за тях някои биха убили. И бяха убивали.
Хънт кимна.
— На никого няма да кажа.
Тя го погледна изпитателно, после се обърна към желязната врата.
— Това е подаръкът за рождения ти ден, Леле — прошепна през метала.
Желязната врата се отвори с въздишка, разкривайки застланото с боровозелен мокет стълбище, което водеше надолу към библиотеката. Хънт едва не се блъсна в нея, когато Лехаба изникна между тях, пламнала ярко.
— Здравей — измърка тя.
Ангелът огледа огнената фея, рееща се на няколко сантиметра от лицето му. На ръст беше колкото педята на Брайс. Косите й се усукваха в пламъци над главата й.
— А, каква красота! — пророни Хънт с тих, нежен глас, от който всички инстинкти на Брайс се изостриха.
Лехаба лумна, обгърна с пухкави ръце тялото си и сведе глава.
Брайс се отърси от влиянието на гласа му.
— Не се преструвай на срамежлива.
Лехаба й стрелна прогарящ поглед, а Хънт вдигна пръст, за да кацне на него.
— Моля.
Лехаба засия в рубиненочервено, но долетя до белязания му пръст, седна върху него с усмивка и запърха с мигли към Хънт.
— Много е мил, Биби — отбеляза, докато Брайс слизаше по стълбите. Полилеят слънце се съживи от само себе си. — Не виждам защо се оплакваш толкова от него.
Брайс надникна сърдито през рамо. Лехаба обаче се взираше замечтано в ангела, който се усмихна иронично на Брайс, следвайки я към сърцето на библиотеката.
Тя побърза да извърне глава напред.
Може би Лехаба все пак беше права за външния му вид.
Съзнанието й беше будно за всяко стъпало надолу по стълбището, всяко шумолене на крилете на Хънт, който вървеше плътно зад нея. За всяка частица от въздуха наоколо, изпълнен с неговия дъх, със силата му, с волята му.