— Ясно — прекъсна я той и Брайс се уплаши от състраданието в очите му.
Даника беше умряла и я беше оставила сама, и… Въздухът не й достигаше.
Отказа да посещава психолог. Първата година майка й и записваше час след час, но Брайс не се яви на нито един. Вместо това си купи дифузер за ароматерапия, четеше за успокоителни техники за дишане и толкова.
Знаеше, че е трябвало да даде шанс на психотерапията. Тя помагаше на много хора — дори спасяваше живота им. Хвойна посещаваше психолог от тийнейджърка и разправяше на всеки колко ползотворно било.
Брайс обаче не отиде — не защото не вярваше, че ще й помогне. Напротив, знаеше, че ще й помогне и вероятно ще я накара да се почувства по-добре. Или поне ще й покаже пътя към възстановяването.
Именно затова не отиде.
Като гледаше как Хънт се взира в нея, се питаше дали не го е прочел по лицето й — дали не е разгадал дългата й въздишка.
Търси там, където боли най-много.
Мамка му! Змийската кралица да върви по дяволите с експертните си съвети.
Тя включи таблета на Лехаба. На екрана се появиха вампирка и вълк в страстна прегръдка, голи и стенещи…
Брайс се изсмя.
— Прекъснала си такава сцена, за да се бъркаш в моите работи?
Настроението в стаята се разведри, сякаш еротичната гледка беше пропукала тъгата на Брайс.
Лехаба пламна в рубинено.
— Исках да се запозная с Ати — измърмори тя, връщайки се сърдито на дивана.
Хънт не успя да стърпи смеха си.
— Гледаш „Голи и зъбати“?
Лехаба скочи от дивана.
— Не се казва така! Ти ли го подучи, Брайс?
Брайс прехапа долна устна, за да не прихне в смях, остави таблета и грабна лаптопа си, отваряйки кореспонденцията си с Терциан.
— Нищо подобно.
Хънт вдигна иронично вежда.
— Ще подремна със Сири — заяви Лехаба, без да ги поглежда.
В същия момент нещо тежко тупна на пода на полуетажа. Хънт стрелна ръка към хълбока си, вероятно към пистолета там, но Лехаба изсъска към парапета:
— Да не сте посмели да прекъснете дрямката ми.
Нещо масивно се завлачи по пода, изтропа глухо и изшумоли. Звуците не идваха от аквариума на Госпожица Попи.
Лехаба каза на Хънт:
— Ако някоя от книгите опита да те придума да си я носиш у дома, недей.
Той се поусмихна.
— Ти умело го предотвратяваш.
Лехаба му се ухили поласкано и се сгуши до Сиринкс, който измърка, доволен да усети топлината й.
— Очаквам всичко от тях: да се промъкнат в чантата или в джоба на палтото ти, дори да изкачат стълбите с премятане. Изгарят от желание да се върнат в света. — Тя се понесе към далечната библиотека зад тях, откъдето една книга току-що бе тупнала върху стълбището. — Лоша книга! — изсъска феята.
Хънт плъзна ръка към ножа на бедрото си, гледайки как книгата се издига нагоре по стълбището, сякаш носена от невидими ръце, литва към един от горните рафтове и заема мястото си със златист проблясък — навярно от негодувание.
Лехаба лумна предупредително, после се загърна с опашката на Сиринкс като с мек шал.
Брайс поклати глава, но като погледна странично към Хънт, видя, че ангелът я наблюдава. Не по начина, по който беше свикнала да я зяпат мъжете.
— Защо има толкова гадинки?
— Това са някогашни любовници и съперници на Джесиба — прошепна изпод мекото си одеяло Лехаба.
Хънт поразмърда криле.
— Чувал съм слухове.
— Никога не съм я виждала да превръща някого в животно — обади се Брайс, — но все пак се старая да не я ядосвам. Не ми се ще някой път да ме превърне в прасе, защото съм прецакала важна сделка.
Устните на Хънт се извиха леко нагоре, сякаш не знаеше дали да се засмее, или да се ужаси.
Лехаба отвори уста, сигурно да сподели с него имената на всички твари в библиотеката, но Брайс побърза да й отнеме думата:
— Извиках те, защото започнах да съставям списъка с всички занимания на Даника през последните дни от живота й.
Тя потупа листа пред себе си.
— Така ли?
Тъмните му очи се задържаха върху лицето й.
Брайс се прокашля и му призна:
— Да, ами, малко е трудно. Да си спомня. Затова ми хрумна, че… може ти да ме поразпиташ. За да се върнат… спомените.
— А. Добре.
Той се умълча и Брайс зачака да й напомни, че времето не е на тяхна страна, че има работа за вършене и да престане да хленчи, дрън-дрън-дрън.
Вместо това Хънт огледа книгите, аквариумите, вратата към тоалетната в дъното на библиотеката, лампите високо над тях, сред звездите, нарисувани по тавана. После, вместо да я попита нещо за Даника, каза: