Обичам те, Брайс. Много съжалявам.
Затвори очи, Даника.
В гърдите й зейна дупка, огромна и кънтяща.
Лехаба продължаваше да мрънка, но Хънт беше впил очи в лицето на Брайс.
— Кой е най-щастливият ти спомен с Даника от последната седмица на живота и? — попита я той.
Кръвта в цялото й тяло запулсира мощно.
— Ами, много са.
— Избери си един и ще започнем с него.
— Така ли караш свидетелите да се разприказват?
Той се отпусна назад в стола, нагласяйки крилете си около ниската му облегалка.
— Така с теб ще съставим списъка.
Тя претегли погледа му, солидното му наелектризирано присъствие. И преглътна сухо.
— Татуировката на гърба ми… направихме я през онази седмица. Напихме се зверски една нощ и бях толкова неадекватна, че дори не разбрах какво е сложила на гърба ми, докато не надвих махмурлука.
Устните му потрепнаха в лека усмивка.
— Дано поне си е струвало.
Колкото и да я стягаха гърдите, Брайс се поусмихна.
— Струваше си.
Хънт се приведе напред и потупа с пръст листа върху масата.
— Запиши това.
Тя се подчини, а после Хънт я попита:
— Какво е правила Даника в деня, преди да се татуираш?
Говореше спокойно, но следеше бдително всяко нейно движение. Сякаш четеше нещо невидимо за нея.
Колкото да се измъкне от обезпокоително проницателния му поглед, Брайс взе химикала и започна да вписва спомен след спомен, всички занимания на Даника от онази седмица: глупавото желание при портата на Стария площад, след което излапаха заедно една пица на бара на заведението, гълтайки бира от шишетата и плямпайки купища тъпотии; фризьорския салон, където Брайс се порови из разни клюкарски списания, докато опресняваха лилавите, сини и розови кичури на Даника; супермаркета на две пресечки от жилището им, където с Торн намериха Даника да се тъпче с чипс, преди да си го е платила, а после часове наред я подиграваха; игрището за сънбол на университета, където с Даника точиха лиги по сексапилните спортисти от отбора на Итън по време на тренировката им и си ги заплюваха… Продължи да пише, и да пише, докато стените пак не започнаха да я притискат.
Едното й коляно подскачаше неуморно под масата.
— Мисля, че за днес е достатъчно.
Хънт погледна към списъка и отвори уста да каже нещо, но в този момент телефонът й извибрира.
Брайс благодари на Урд за навременната намеса и прочете съобщението на екрана. Лицето й явно придоби толкова интригуващо изражение, че Хънт надзърна през рамото й.
Рун пишеше:
Ела в Храма на Луна след трийсет минути.
Хънт попита:
— Дали е заради снощи?
Вместо да му отговори, Брайс написа:
Защо?
Рун отвърна:
Защото е едно от малкото места в града без камери за наблюдение.
— Интересно — прошепна Брайс. — Да го предупредя ли, че ще си с мен?
Хънт се ухили пакостливо.
— Как ли пък не!
Брайс също се ухили.
21
Рун Данаан стоеше облегнат на една от мраморните колони във вътрешното светилище на Храма на Луна и чакаше сестра си. Наоколо се разхождаха туристи и щракаха снимки, без да го виждат заради булото от сенки, с което се беше загърнал.
Помещението беше достатъчно високо да побере статуята, разположена на трон в задната му част.
Десетметровата Луна седеше на златен престол, любящо изваяна от лъскав лунен камък. Сребърна тиара с пълна луна между два полумесеца украсяваше вдигнатата й вълниста коса. До обутите й в сандали крака лежаха два вълка, чиито гибелни очи предизвикваха всеки поклонник да я доближи. През облегалката на трона й бяха преметнати лък от масивно злато и колчан, пълен със сребърни стрели. Диплите на дългата до средата на бедрата й роба покриваха фините й пръсти, отпуснати в скута й.
И вълците, и елфите почитаха Луна като своя богиня покровителка — и преди хилядолетия бяха воювали за покровителството й. Но макар връзката й с вълците да бе отразена върху статуята с изумително внимание към детайла, тази с елфите липсваше от две години. Може би Есенния крал с право искаше да възвърне славата на елфите. Рун не одобряваше надменните му, презрителни методи, но… отсъствието на елфическото наследство върху статуята го глождеше до мозъка на костите.
Откъм вътрешния двор отвъд вратите на светилището се чуха стъпки, последвани от развълнувано шушукане и щракане на фотоапарати.
— Дворът е направен по модел на онзи във Вечния град — обясняваше женски глас, докато ново стадо туристи навлизаха в храма, следвайки екскурзоводката си като патета.