— Не — отвърна Хънт накрая. — Не мисля, че тази мисия е наказание. Мика трябваше да прибегне до отчаяни мерки, а знаеше, че ще му създавам повече главоболия, ако ме поставеше на стража в близост до Сандриел.
И Полукс.
Не спомена уговорката им с губернатора. Все пак Джъстиниън също носеше позорния ореол през челото си, а Мика не проявяваше особен интерес към него, освен заради близките му отношения с пехотните взводове на 33-ти. Ако беше сключвал сделка с архангела за по-бързото спечелване на свободата си, Джъстиниън не им беше споделял.
Ангелът въздъхна.
— Да ти кажа, тук става все по-напечено. Всички са на нокти, а дори не е пристигнала още. По-добре ти е там.
Елф с отнесен поглед мина мудно покрай стълбището на храма, видя кой заприщва входа към вътрешността му, и тръгна, олюлявайки се, към Оракулския парк и куполестата сграда в сърцето му. Поредната изгубена душа, търсеща отговори в дим и шепот.
— Не съм много сигурен — каза Хънт. — Искам да проучиш нещо. Един древен демон. Кристалос. Претърси базите данни и виж дали ще изскочи нещо.
Би помолил Вик, но тя вече беше поела записа с алибито на Змийската кралица.
— Ще проверя и ще ти изпратя резултатите — обеща Джъстиниън. — Късмет!
— Ще ми трябва — призна Хънт.
Тонове от него.
Джъстиниън добави лукаво:
— Но все пак не вреди, че партньорката ти радва окото.
— Затварям.
— Да знаеш, не раздават медали на онези, дето страдат най-дълго — не се отказа Джъстиниън, преминавайки към нетипично сериозен тон. — Хънт, минаха два века от смъртта на Шахар.
— Добре.
Не му се говореше по този въпрос. Нито с Джъстиниън, нито с когото и да било.
— Похвално е, че още я обичаш, но нека сме реалисти за…
Хънт затвори. И му хрумна да запрати телефона си към някоя колона.
Но трябваше да се обади на Исая и Мика, за да им докладва за Рога. По дяволите! Когато изчезна преди две години, най-опитните инспектори от 33-ти и Помощната гвардия претърсиха целия храм сантиметър по сантиметър. И не намериха нищо. А понеже във вътрешността на храма не се допускаха камери за наблюдение, нямаха никаква информация за крадеца. Всички твърдяха, че било просто глупав хлапашки номер.
Всички освен Есенния крал, както излизаше.
Хънт не беше обърнал особено внимание на кражбата, пък и като момче не беше слушал с голям интерес уроците по история на Първите войни. А след убийствата на Даника и глутницата „Дяволи“ си имаха по-сериозни грижи.
Не знаеше кое е по-лошото: че Рогът може да се окаже основен елемент от случая, или че за да го намери, щеше да му се наложи да работи съвместно с Рун Данаан.
22
Брайс изчака мускулестият гръб и красивите криле на Хънт да се скрият от погледа и през портите на вътрешното светилище, преди да се завърти към Рун:
— Есенния крал ли е бил?
Сините очи на Рун просветнаха в гнездото от сенки, или както там го наричаше.
— Не. Той е чудовище в много отношения, но не би убил Даника.
Още миналата вечер сама беше стигнала до това заключение, но все пак попита:
— Откъде знаеш? Нямаш представа каква е крайната му цел.
Брат й скръсти ръце.
— Защо му е аз да търся Рога, ако вече е призовал кристалоса с тази цел?
— За да се подсигури с двама търсачи? — подхвърли Брайс с разтуптяно сърце.
— Баща ни не стои зад това. Просто опитва да се възползва от ситуацията, да възвърне някогашната слава на елфите. Знаеш, че обича да се самозаблуждава с такива глупости.
Брайс плъзна пръсти по стената от сенки и тъмнината полази кожата й като мъгла.
— Той знае ли за тази среща?
— Не.
Впи изпитателно очи в неговите.
— Защо… — Думите й убягваха. — Защо си правиш труда?
— Защото искам да ти помогна. Защото тази работа излага целия град на опасност.
— Думи на истински Избраник.
Помежду им се спусна тишина, толкова напрегната, че трепереше. Накрая Брайс изстреля:
— Това, че ще си сътрудничим, не променя нищо помежду ни. Ти ще намериш Рога, а аз ще разбера кой е виновникът за всичко това. И край.
— Хубаво — отвърна Рун със студени очи. — И бездруго не очаквах да ме послушаш.
— Защо да те слушам? — кипна тя. — Все пак съм просто нечистокръвна пачавра, нали така?
Рун се вцепени и лицето му пламна.
— Знаеш, че онова беше просто тъпа караница и не го мисля наистина.