— А имаме да прекосим още три долини — изръмжа Байрот.
— Малки — изтъкна Карса. — И ги прекосяваме в южните им краища, на ден или повече езда от северните входове и в средата на земите на Ратид.
— С такава кипнала ярост ще ни подгонят, главатарю, че ще ни последват и в долините на Сунид — намеси се Делъм.
Карса обърна меча, за да го изтърка и от другата страна.
— Така се надявам, Делъм Торд. Но ще те питам нещо. Кога за последен път суниди са видели урид?
— Дядо ти — рече Байрот.
Карса кимна.
— И знаем добре бойния вик на ратидите, нали?
— Искаш да предизвикаш война между Ратид и Сунид?
— Да, Байрот.
Воинът бавно поклати глава.
— Още не сме свършили с Ратид, Карса Орлонг. Много напред стига планът ти, главатарю.
— Само гледай какво иде, Байрот Гилд.
Байрот вдигна мечешкия череп. Долната челюст още висеше на една засъхнала жила. Той я откъсна и я хвърли настрана. После извади кълбо ремъчки и почна здраво да стяга костите, като оставяше дълги краища отдолу.
Карса го гледаше с любопитство. Черепът бе твърде тежък дори за Байрот, за да го носи като шлем. А трябваше и да откърши костта отдолу, където беше най-здрава, около дупката от гръбнака.
Делъм стана и каза:
— Ще легна да поспя.
— Имаш ли каишки, Карса Орлонг? — попита Байрот.
— Вземи колкото щеш — отвърна Карса и също се надигна. — И гледай да поспиш тая нощ, Байрот Гилд.
В първия час на утрото чуха лая на псета в обраслото с гора дъно на клисурата — заглъхна, когато поеха по пътеката високо покрай скалите. Щом слънцето се озова точно над тях, Делъм намери лъкатушеща пътека надолу и започнаха спускането.
Някъде по средата на следобеда излязоха на осеяни с пънове сечища и подушиха дима от селото. Делъм слезе и се промъкна напред.
Скоро се върна.
— Както предположи, главатарю. Видях единайсет старци, три пъти по толкова жени и тринайсет младоци — всички много млади. Мисля, че по-големите са тръгнали с лова. Няма коне. Нито псета. — Метна се на коня си.
Тримата уридски воини измъкнаха мечовете си, после извадиха шишенцата с кръвно масло и пръснаха по няколко капки по ноздрите на конете. Те рязко вирнаха глави и се напрегнаха.
— Аз съм отдясно — каза Байрот.
— А аз — в средата — заяви Карса.
— Аз съм отляво тогава — рече Делъм и се намръщи. — Ще ги попилееш, главатарю.
— Днес се чувствам щедър, Делъм Торд. Това село ще е за славата на теб и Байрот. Погрижете се никой да не се измъкне.
— Никой няма да се измъкне.
— И ако някоя жена се опита да подпали къща, за да върне лова, убийте я.
— Няма да са толкова глупави — рече Байрот. — Ако не се съпротивляват, ще получат нашето семе, но ще живеят.
Тримата свалиха юздите на конете и ги увиха около кръста. Наместиха се по-напред върху конските рамене и вдигнаха коленете си високо.
Карса пъхна десницата си през ремъка на меча и го завъртя веднъж във въздуха, за да го стегне. Двамата го последваха. Хавок под него потрепери.
— Поведи ни, главатарю — рече Делъм.
Лекият натиск подкара Хавок напред, три крачки и после тръс, бавно и на леки отскоци, докато прекосяваха осеяното с пънове сечище. Леко обръщане наляво и поеха към главния път. Щом го стигна, Карса вдигна меча си и конят се понесе в галоп.
Седем дълги скока и вече бяха в селото. Другарите на Карса вече се бяха разделили от двете му страни, за да излязат зад къщите; за него бе останала главната улица. Видя в края й, точно пред себе си, няколко души. Обърнаха глави и във въздуха прокънтя писък, пръснаха се деца.
Мечът изсвистя и посече с лекота крехката млада кост. Карса хвърли поглед надясно и Хавок зави, копитата изритаха напред и стъпкаха един старец. Започна гонитба — кървава сеч. Оттатък къщите, откъм боклучните ями, отекнаха нови писъци.
Карса стигна до другия край на улицата. Видя един младок да тича презглава към дърветата и препусна след него. Момъкът носеше тренировъчен меч. Чу тежкия тропот от копитата на бързо догонващия го Хавок — спасителната гора все още беше много далече пред него — и се обърна.
Замахът на Карса посече меча-играчка, после мина през шията и обезглавеното тяло на момчето се просна на земята.
„Така съм загубил братовчед. Посечен от ратид. Взели са му ушите и езика. Тялото му било увесено на клон за единия крак. Главата му била омазана с нечистотии. Това е отмъстено. Отмъстено.“
Хавок забави, след това обърна.
Карса огледа селото. Байрот и Делъм бяха довършили клането си и вече сбираха жените на стадо на поляната около селското огнище.