Подкара Хавок натам в лек галоп и щом го спря, каза:
— Тези на вожда са мои.
Байрот и Делъм кимнаха и той усети повишения им дух по лекотата, с която му отстъпиха привилегията. Байрот се обърна към жените и махна с меча. Една красива жена на средна възраст пристъпи напред, а след нея — по-младо нейно копие, девойка може би на годините на Дейлис. Двете го загледаха също толкова изпитателно, колкото Карса — тях.
— Байрот Гилд и Делъм Торд, вземете своите първи от останалите. Аз ще пазя.
Двамата воини се ухилиха, скочиха от конете и се хвърлиха между жените да си изберат по една. След малко се скриха в отделни къщи, повели плячката си за ръка.
— Воините ти не са слепи колко готови бяха тия двете — изсумтя жената на вожда.
— Техните бащи или мъже няма да останат доволни от тази готовност — рече Карса. „Уридски жени не биха…“
— Никога няма да го узнаят, главатарю — отвърна жената на вожда. — Освен ако ти не им го кажеш, а каква е вероятността за това? Няма да ти оставят време за подигравки, преди да те убият. Аха, вече разбирам — добави тя, пристъпи по-близо и го изгледа твърдо. — Мислил си, че уридските жени са различни, а сега разбираш, че това е лъжа. Всички мъже са глупци, но ти може би вече не си толкова голям глупак, щом истината се промъква в сърцето ти. Как ти е името, главатарю?
— Много говориш — изръмжа Карса. — Аз съм Карса Орлонг, внукът на Палк…
— Палк?
— Да. — Карса се ухили. — Виждам, че го помниш.
— Дете бях. Но да, знаем го много добре.
— Още е жив и сънят му е спокоен, въпреки проклятията, които сте струпали на името му.
Тя се изсмя.
— Проклятия ли? Няма проклятия. Палк склони глава да ни помоли да мине през земите ни…
— Лъжеш!
Тя го изгледа съсредоточено и вдигна рамене.
— Щом казваш.
Една от жените в къщите извика, ала викът бе повече от страст, отколкото от болка.
Жената на вожда извърна глава.
— Колко от нас ще вземат семето ви, главатарю?
Карса се отпусна.
— Всички. По единайсет пъти всяка.
— А колко дни ще отнеме това? Сигурно ще искате и да ви готвим?
— Дни ли? Разсъждаваш като старица. Ние сме млади. Пък ако се наложи, имаме си кръвно масло.
Очите й се разшириха. Другите зад нея зашепнаха и замърмориха. Жената на вожда се обърна, усмири ги с поглед и отново погледна Карса.
— Никога досега не си използвал кръвно масло за това, нали? Вярно е, ще ти пламнат слабините. Твърд ще си дни наред. Но, главатарю, не знаеш какво ще причини то на нас, жените. Аз знам, защото и аз бях някога млада и глупава. Дори силата на съпруга ми не можа да задържи зъбите ми от гърлото му и той още си носи белезите. Има и още. Това, което ще продължи у вас по-малко от седмица, нас ни мъчи с месеци.
— Тъй че ако ние не избием мъжете ви, щом се върнат, ще го сторите вие — отвърна Карса. — Това ме радва.
— Вие тримата няма да преживеете до заранта.
— Много ще е интересно, не мислиш ли? — усмихна се Карса. — На кого от трима ни първо ще му потрябва. — Обърна се към всички жени. — Съветвам ви да сте по-страстни, за да не сте първите, които ще ни провалят.
Байрот се появи и кимна на Карса.
Жената на вожда въздъхна и махна с ръка на щерка си да излезе напред.
— Не — рече Карса.
Жената спря объркана.
— Но… няма ли да искаш дете от това дете? Първата ти ще получи най-много семе…
— Така е. Ти обаче да не си минала родилната възраст?
След дълго мълчание тя поклати глава и прошепна:
— Карса Орлонг… искаш съпругът ми да те прокълне… кръв ще изгори върху каменните устни на самия Имрот.
— Сигурно. — Карса слезе от коня и пристъпи към нея. — Хайде, заведи ме в къщата си.
Тя се дръпна.
— Къщата на моя съпруг? Главатарю… не, моля те, да изберем друга…
— Къщата на мъжа ти — изръмжа Карса. — Свърших с приказките. Ти също.
Час оставаше до мръкване, а Карса вече водеше към къщата последната от наградите си — щерката на вожда. Не им беше дотрябвало кръвното масло на тримата с Байрот и Делъм. Байрот твърдеше, че това е доказателство за уридското мъжество, макар Карса да подозираше, че честта по-скоро се пада на усърдието и отчаяната изобретателност на ратидските жени. Последните няколко бяха направо безмилостни с тримата воини.
Вкара младата жена в сумрачната къща, тръшна вратата и пусна мандалото. Тя се обърна към него, килнала с любопитство брадичка.
— Мама каза, че си бил удивително нежен.
Той я изгледа. „Като Дейлис е, но и не е. Няма я тъмната жилка у тая. Това е… разлика.“
— Смъквай си дрехите.