— Баща ми каза истината, Хавок. Не бях яздил кон като тебе.
Конят вирна ухо, сякаш го разбираше. Карса опря устни до челото му.
— Легенда ставаме двамата с теб. Легенда, Хавок. — Огледа проснатите по понтона тела и се усмихна. — Време е за трофеи, братя мои. Байрот, твоят мечешки череп оцеля ли?
— Така мисля, главатарю.
— Твоят подвиг бе нашата победа, Байрот Гилд.
Едрият мъж се обърна и изгледа Карса с присвити очи.
— Винаги ме изненадваш, Карса Орлонг.
— Както твоята сила мен, Байрот Гилд.
Байрот се поколеба, после кимна.
— Доволен съм, че те следвам, главатарю.
„Винаги си бил доволен, Байрот Гилд. И в това е разликата между нас.“
2.
Има податки, стига човек да огледа повърхността с ясен и остър взор, че тази Джагътска война, която е била седемнадесетата или осемнадесетата за Крон Т’лан Имасс, ужасно се е объркала. Вещият, който придружаваше експедицията ни, не изрази никакво съмнение, че в ледника на Ледерон е останал един жив Джагът. Много тежко ранен, но при все това с огромна чародейна сила. Далече отвъд пределите на ледената река (предели, които вече са се смалили) се намират разнебитени останки от Т’лан Имасс, със странно увредени кости, по които и до ден-днешен се долавя мириса на свирепия и гибелен Омтоуз Феллак.
От омагьосаните каменни оръжия на воините Крон са останали само строшените по време на сблъсъка, от което човек може да заключи, че или по тези места са минавали плячкаджии, или оцелелите Т’лан Имасс (стига да е имало такива) са ги взели…
— Мисля, че последната група от лова се е прибрала — рече Делъм, докато извеждаха конете от дървения понтон.
— Напастта на страха се усилва — изръмжа Карса.
— Отначало помислиха, че само минаваме през земите им — избоботи Байрот. — Че първата ни атака е била само набег. Тъй че ще чакат завръщането ни и сигурно ще призоват воините на други села.
— Това не ме тревожи, Байрот Гилд.
— Знам, Карса Орлонг. Коя част от пътуването ни не си предвидил още? Все пак пред нас има още две ратидски долини. Бих искал да знам. Ще има села — заобикаляме ли ги, или сбираме още трофеи?
— Много ще сме натоварени с толкова трофеи, като стигнем земите на равнинците при Силвърлейк — подхвърли Делъм.
Карса се засмя, но после помисли и каза:
— Байрот Гилд, ще се плъзнем през тези долини като змии в нощта, чак до най-последното село. Все пак искам да привлека след нас ловци в земите на сунидите.
Погледна куцащата след тях кучка. Захапката вървеше до нея и той си помисли, че може да е самката му. Доволен бе от решението си да не я убият.
Леденият въздух потвърждаваше, че се изкачват по-нависоко. Сунидската територия бе още по-високо и отвеждаше до източния край на стръмнината. Палк беше казал, че само един проход пресича стръмнината, белязан от поток, вливащ се в Силвърлейк. Спускането било коварно. Палк го беше нарекъл Прохода на костите.
Пътеката започна да лъкатуши като змия между пропуканите от зимите скални грамади и нападали дървета. Не можеха да видят върха, на шестстотин стръмни крачки нагоре.
Слязоха от конете. Карса вдигна трикраката кучка, нагласи я върху широкия гръб на Хавок и я върза. Конят не възрази дори когато Захапката се приближи и тръгна до него.
Слънцето къпеше склона в златна светлина. Стигнаха на стотина крачки от билото, до широка скална издатина, която сякаш минаваше — през рехава гора от чворести, огънати от ветровете дъбове — покрай цялата долина. Делъм огледа терасата вдясно и каза:
— Виждам някаква пещера. Ей там, зад ония нападали дървета, където скалата се издува.
Байрот кимна и рече:
— Изглежда достатъчно голяма да подслони конете, Карса Орлонг, ако ще почваме да яздим нощем.
— Съгласен.
Делъм поведе по терасата. Захапката затича покрай него, забави пред входа на пещерата, присви се и запристъпва предпазливо напред.
Уридските воини спряха и зачакаха да видят дали псето ще настръхне — сигнал за присъствието на сива мечка или друг хищник. След дълга пауза — Захапката почти лежеше на земята — кучето най-сетне се изправи, хвърли им един поглед и заситни навътре.
Нападалите дървета осигуряваха естествена преграда, скриваща пещерата от долината долу. Част от скалата беше рухнала и грамадата камъни също отчасти затулваше входа.
Байрот започна да разчиства пътеката, за да преведе конете. Делъм и Карса тръгнаха навътре след кучето.