Карса бавно оголи зъби.
— Дейлис? Моя жена? Не мисля. По-скоро ще я изоблича пред племето. Че е лягала с мъж, който не й е съпруг. Ще бъде отлъчена и тогава ще я взема — за робиня…
Байрот се хвърли към него и ножът му блесна в тъмното. С гръб към каменната стена, Карса можа само да се претърколи встрани и не му остана време да скочи, преди Байрот да го стисне за врата. Острието се стрелна нагоре към гърлото му.
И тогава псетата се хвърлиха върху тях, заблъскаха ги, ръмжаха, зъбите им се впиваха през кожените дрехи.
Байрот изкрещя, залитна и пусна Карса.
Захапката беше забил зъбите си в бедрото на Байрот, други псета налитаха и търсеха място да се вкопчат в него.
— Куш! — изрева Карса.
Кучетата трепнаха уплашени, пуснаха Байрот и се заотдръпваха с ръмжене. Докато се надигаше, Карса видя присвития отстрани Делъм. Лицето му се бе изкривило в дива усмивка, очите му блестяха, ръцете му висяха почти доземи и посягаха да се вкопчат в нищото. После погледът му подмина Делъм и той се вкочани. Изшътка и псетата онемяха.
Байрот се надигна на четири крака.
Карса посочи.
По пътеката примигваше светлина от факли. На стотина крачки, но се приближаваше.
Забравил за Байрот, Карса извади меча си и тръгна към светлината. Ако бяха суниди, приближаващите се проявяваха безгрижие и той реши да го направи фатално за тях. Но по-вероятно бяха хора от равнината. Докато се придвижваше от една сянка към друга по пътеката, видя, че факлите са поне седем — значи идваше доста голяма група. Успя да чуе и гласове — объркания език на народа от низините.
Байрот застана до него. Беше извадил меча си. Кръв капеше от раните по ръцете му, стичаше се по бедрото му. Карса го изгледа навъсено и му махна да остане назад.
Байрот се отдръпна намръщен.
Мъжете от равнината стигнаха до завоя на пътеката, при доскорошния затвор на демона. Светлината на факлите играеше по високите каменни стени. Гласовете се усилиха, възбудени и тревожни.
Карса се плъзна безшумно напред. Видя девет души — бяха се струпали и оглеждаха празната вече яма на демона. Двама бяха добре въоръжени и с шлемове, стискаха тежки арбалети и на кръстовете им висяха дълги мечове. Стояха на входа на пещерата и наблюдаваха пътеката. До тях имаше четирима, облечени в халати със землист цвят; косата им беше сплетена на плитки, преметнати отпред на гърдите. Никой от четиримата не носеше оръжие.
Останалите трима приличаха на съгледвачи — бяха с кожени дрехи и носеха къси лъкове и ловджийски ножове. Челата им бяха татуирани с родови символи. Тъкмо един от тях като че ли беше водачът им, защото говореше твърдо, все едно че им заповядваше. Другите двама съгледвачи се бяха навели над дупката и я оглеждаха.
Двамата стражи бяха в светлия кръг, съвсем слепи за околната тъмнина. Не изглеждаха особено бдителни.
Карса стисна здраво кръвния меч в двете си ръце, без да откъсва очи от най-близкия.
И връхлетя.
Главата на първата му жертва отхвърча от раменете, швирна кръв. Стремглавият му устрем го отнесе до мястото, на което допреди миг стоеше другият страж, но воинът от равнината вече го нямаше там. Теблорът изруга, извъртя се и се хвърли към тримата съгледвачи.
Те вече се бяха пръснали. Черните железни остриета изсъскаха от ножниците.
Карса се изсмя. Полянката беше тясна и единствената възможност да се измъкнат беше през трупа му.
Един от съгледвачите извика нещо и затича напред.
Дървеният меч на Карса го посече, разцепи жили и кост. Воинът от равнината изкрещя, теблорът подмина рухващото тяло и изтръгна меча си.
Другите двама се бяха отдръпнали един от друг и го нападнаха отстрани. Без да обръща внимание на единия, чийто ловен нож прониза кожената му броня и се заби в ребрата му, Карса отби атаката на другия и с дивашки смях пръсна черепа му с меча си. Обратният замах посече другия съгледвач, той отхвърча назад и се блъсна в каменната стена.
Четиримата в халатите стояха невъзмутимо. Бяха се скупчили един до друг — и замълвиха тихо и монотонно.
Въздухът около тях заискри странно, сетне изведнъж блъвнаха пламъци и огънят се понесе към него, за да го погълне.
Закипя яростно като хиляда ноктести ръце, дращеше и дереше тялото, лицето, очите му.
Карса се присви и закрачи през него.
Огънят се пръсна, пламъците се разлетяха в нощния въздух. Карса изръмжа да надделее болката и продължи напред.
На лицата на четиримата, допреди миг спокойни и самоуверени, се изписа изумление, което премина в ужас, щом мечът му засвистя.