Делъм рухна.
Убиецът му се обърна към Карса. Старец с беззъба уста, зяпнала във внезапен ужас.
Ударът отгоре го посече до бедрата.
Главатарят изтръгна кръвния меч и се хвърли напред към селяците, струпани около премазания труп на трикраката кучка. Те се пръснаха.
На десет крачки встрани лежеше Захапката, и той оставил кървава диря. Черните му крака дращеха към тялото на самката му. Щом видя Карса, вдигна глава и очите му се впиха в него в безмълвна молба.
Карса изрева, догони две деца и остави гърчещите им се тела проснати на разкаляната улица. Трето дете, въоръжено с ръждясала мотика, пробяга между две от къщите. Теблорът се поколеба, изруга, обърна се и коленичи до Захапката.
Към тях тичаха войници с копия. След тях препускаха трима конници и крещяха заповеди.
Главатарят вдигна Захапката под лявата си мишница.
И се затича да догони селяка с мотиката.
Тесният проход между двете къщи беше затрупан с отпадъци, в другия му край имаше някакви огради. Щом влезе в пътеката между тях, видя бягащия мъж на двайсетина крачки пред себе си. Детето прегази един ров, отнасящ нечистотиите в езерото, и се хвърли сред горичка млади елши — зад тях имаше други постройки, обори или складове.
Карса затича по-бързо и прескочи рова, без да пуска псето. Знаеше, че от друсането го боли много, и за миг помисли дали да не пререже гърлото му.
Детето се шмугна в един обор, без да пуска мотиката.
Карса се наведе и се хвърли през вратата след него. Внезапен сумрак. Животни нямаше; сламата, струпана нависоко, беше стара и влажна. В широкия проход имаше голяма лодка, обърната върху дървени магарета. Вляво видя двойна врата; едното крило беше открехнато.
Карса спря до последната, най-тъмна ясла, сложи Захапката на сламата и прошепна:
— Ще се върна при тебе, приятелю. Ако не — гледай да се изцериш и се върни у дома. У дома, при уридите. — Теблорът сряза една кожена ивица от бронята си, извади от кесията на колана си шепа бронзови печати с племенните знаци по тях и ги наниза на нея. После върза импровизирания нашийник на мускулестия врат на Захапка, положи длан върху строшения крак на кучето и затвори очи. — Дарявам този звяр с душата на Теблор, със сърцето на Урид. Чуй ме, Уругал. Изцери този велик боец. И го върни у дома. Засега го крий, храбри Уругал.
Отдръпна ръката си и отвори очи. Кучето го гледаше кротко.
— Направи своя дълъг живот свиреп, Захапко. Ще се срещнем отново, в това се кълна над кръвта на всички деца, които избих днес.
Намести кръвния меч в ръката си и тръгна, без да се обръща.
Пристъпи до вратата и надникна навън.
Отсреща се издигаше склад с висок покрив и рампа под покритата с каменни плочи стряха. Отвътре се чуваше дрънчене на лостове и мандала. Карса затича към висящите от скрипците вериги, без да откъсва очи от високия отвор на платформата.
Докато прибираше меча си, стъписано забеляза, че е пронизан със стрели от лъкове и арбалети. Едва сега осъзна, че повечето кръв, лъснала по тялото му, е негова. Заизмъква намръщено стрелите. Потече още кръв, най-много от дясното бедро и от двете рани в гърдите му. Дългата стрела в гърба му се беше забила дълбоко. Опита се да изтръгне и нея, но насмалко не припадна от болка. Счупи я точно зад железния връх и дори само от това усилие се изпоти.
Викове го предупредиха, че преследвачите му го наближават. Карса стисна здраво веригите и се закатери. При всяко повдигане на лявата ръка ужасна болка пронизваше гърба му. Но Захапката беше премазан с плоското на мотика, с удар отзад — удар на страхливец. И само това беше важно.
Покатери се на прашните дъски, запристъпва безшумно навътре и извади меча.
Чу отдолу накъсано хрипливо дишане. Тих хленч, глас, който се молеше на каквито там богове почиташе детето от равнината.
Карса застъпва предпазливо към зейналата между дъските дупка. Стигна до ръба и погледна долу.
Глупакът беше точно под него, присвит, разтреперан, стискаше мотиката и не откъсваше очи от залостената врата. Беше се попикал от страх.
Карса насочи меча с върха надолу и скочи.
Мечът прониза темето, острието се вряза през кост и мозък. Щом цялата тежест на Карса се срина върху пода на склада, последва трясък на потрошено дърво и теблорът и жертвата му се срутиха надолу в някакво мазе. Изтрещяха счупени дъски. Мазето беше дълбоко, почти колкото ръста на Карса, и вонеше на осолена риба. Но беше празно.
Зашеметен от падането, Карса затърси с ръка меча си, ала не го намери. Вдигна глава и видя, че нещо стърчи от гърдите му — червен връх на греда. Изумен разбра, че се е приковал сам. Ръката му продължаваше да шари за меча, но напипваше само парчета дърво и рибешки люспи, хлъзгави от солта и лепнещи по пръстите му.