Корабът се приближаваше до широк каменен кей и моряците се разшетаха по палубата. Торвалд се усмихваше.
— Толкова по-добре, сигурно си мислиш. Насилствено налагане на мир и прочие. Само че градският Юмрук скоро ще се лиши от две от трите си роти. Вярно, уж били пратили подкрепления насам. Но кога? Откъде? Колко? Виждаш ли какво става, драги ми теблоре, когато племето ти се разрасне прекалено? Изведнъж най-простичките неща стават неприятни, трудни за удържане. Объркването се просмуква като мъгла и всеки започва да опипва слепешката.
Някой се изсмя — зад Карса и малко вляво от него: кривокрак плешив офицер, загледан в приближаващия се кей, с кисела усмивка на устните. Заговори на натийски:
— Разбойнически главатар разсъждава надуто за политика. От личен опит говори явно — как да се оправи човек с шепа непокорни планинци. И защо го казваш това на тоя безмозъчен глупак? А, да. Щото е вързан и не се оплаква като публика.
— Е, да, така е — съгласи се Торвалд. — Вие сте първият помощник, нали? Тъкмо се чудех, сър, колко ще се задържим тук, в Малинтаис…
— Чудил си се, а? Добре, нека да ти обясня хода на събитията в следващите един-два дни. Първо. Нито един от затворниците не напуска този кораб. Второ. Качваме шест отделения от Втора рота. Трето, отплаваме за Дженабарис. След което ви свалят и приключвам с вас.
— Долавям известно безпокойство във вас, сър — каза Торвалд. — Да не би да се притеснявате за сигурността на хубавия Малинтаис?
Мъжът бавно завъртя глава, изгледа за миг даруджистанеца и изсумтя:
— Ти като нищо може да си Нокът. Е, ако си, добави в проклетия си доклад следното. В Малинтаис има от Пурпурната гвардия. Бунтуват коривите. В сенките е опасно и става толкова зле, че патрулите не ходят никъде, освен ако не са поне две отделения. А сега връщат две трети от тях. Положението в Малинтаис може да стане много напечено.
— Императрицата определено ще прояви небрежност, ако пренебрегне мненията на офицерите си — отвърна Торвалд.
Първият помощник-капитан присви очи.
— И още как.
После ревна на една групичка моряци, останали без работа. Торвалд се почеса по брадата, обърна се към Карса и намигна.
— Пурпурната гвардия. Виж, това наистина е неприятно. За малазанците.
Дните изчезнаха. Карса се свести, когато дъното на фургона дивашки се разклати под него. Ставите му пламнаха, щом тежестта му се отмести, веригите се изопнаха и разтърсиха крайниците му. Въртяха го из въздуха, увиснал от скрипеца под скърцащото скеле. Около него плющяха въжета, отдолу се чуваха викове. В небето, над мачтите и такелажа, се рееха чайки. По въжетата се бяха вкопчили фигури, вторачени надолу в теблора.
Скрипецът изскърца и Карса видя как моряците горе станаха по-дребни. Ръце се вкопчиха в дървеното ложе от всички страни, за да го задържат. Краят откъм краката му се спусна още надолу и бавно го изправи.
Видя пред себе си средния и предния мостик на огромен кораб, по чиито палуби гъмжеше от докери и хамали, моряци и войници. Навсякъде имаше струпани бали и сандъци с провизии, смъкваха ги в трюмовете през зейналите люкове.
Дъното на фургона изскърца върху палубата. Последваха викове и суматоха и теблорът усети как го повдигат, залюляват го отново, отново го смъкват… този път чу и усети едновременно как горният край се удари в главната мачта. Издърпаха въжета между синджирите да завържат платформата. После работниците се отдръпнаха и се вторачиха в Карса.
И той се усмихна.
Чу отстрани гласа на Торвалд:
— Гадна усмивчица, вярно. Но е напълно безвреден, уверявам ви. Няма защо да се притеснявате, освен ако не сте суеверни, разбира се…
Последва силно тупване и Торвалд Ном се просна на палубата в краката на Карса. От разбития му нос потече кръв. Даруджистанецът примига глупаво, но не се опита да стане. Приближи се едър мъж и застана над Торвалд. Не беше висок, но беше дебел, як и с прашносиня кожа. Изгледа навъсено разбойника, после кръга смълчани моряци и изръмжа на малазански:
— На това му се вика първи урок. И ви чака всичките. — Обърна се и изгледа Торвалд Ном. — Още една такава издънка, затворник, и ще наредя да ти клъцнат езика и да го заковат на мачтата. И ако ти и този гигант ми създадете и най-малката неприятност, връзвам те до него и го хвърлям цялото това проклето нещо през борда. Кимни, ако си ме разбрал.
Торвалд Ном избърса кръвта от лицето си и кимна. Присвитите очи на синьокожия мъж се извърнаха към Карса.