В началото отбелязваха дните с редуването на сън и будуване, но този ред скоро се наруши, след като Карса почваше да гребе, когато Торвалд заспиваше. Скоро започна да става ясно, че теблорът се нуждае от все по-малко почивка, а Торвалд — от все повече и повече.
Последното буре с вода бе пълно едва една трета. Карса беше на греблата — те бяха като играчки. Торвалд се беше свил под платното и спеше неспокойно.
Болката почти изчезнала от раменете му, макар да се задържаше все още в краката му. Карса гребеше механично, без да мисли за нищо, без да следи как тече времето; единствената му грижа бе да поддържа постоянен курс — доколкото можеше да определи, след като нямаше никакви ориентири. На нищо не можеше да разчита освен на дирята на самата лодка.
Торвалд отвори очи — с кръвясали, червени кръгове около тях. Отдавна беше изгубил приказливостта си. Карса подозираше, че е болен — от доста време не бяха говорили. Даруджистанецът бавно се надигна.
И се вцепени.
— Имаме си спътници. — Гласът му бе хриплив.
Карса прибра веслата и се обърна. Към тях се носеше голям тримачтов черен кораб с два реда гребла, бляскащи над млечнобялата вода. Зад него, до самия хоризонт, се проточваше тъмна права линия. Теблорът хвана меча си и бавно се изправи.
— Това е най-странният бряг, който съм виждал — промърмори Торвалд. — Де да можехме да го стигнем без компанията си.
— Стена е — рече Карса. — Права стена, пред която има нещо като нисък бряг. — Погледът му се върна към приближаващия се кораб. — Като онези е, дето са ги обкръжили нападателите.
— Така си е, само че е някак по-голям. Флагмански според мен. Само че не виждам флага.
На високия мостик вече се различаваха човешки фигури. Високи, макар и не колкото Карса, и много по-тънки.
— Не са човешки същества — измърмори Торвалд. — Карса, не мисля, че ще са приятелски настроени. Само предчувствие, забележи. Но все пак…
— Видях един от тях — отвърна теблорът. — Полуизсипан от корема на огромната риба.
— „Брегът“ подскача от вълните, Карса. Това са отломки. Отломки от цял един свят. Както подозирах, на това море не му е мястото тук.
— Но има кораби.
— Да. Което значи, че и тяхното място не е тук.
Карса сви безразлично рамене.
— Имаш ли си оръжие, Торвалд Ном?
— Харпун… и чук. Що, няма ли да се опиташ първо да преговаряш?
Карса не отвърна нищо. Двата реда гребла се бяха надигнали от водата и вече висяха неподвижно над вълните, а огромният кораб се плъзгаше към тях. После греблата изведнъж се спуснаха, загребаха, водата закипя и корабът забави и спря.
Надолу запълзя въжена стълба, но Карса, с меча си, стегнат през рамото, вече се катереше по корпуса — не липсваха места са хващане и стъпване. Стигна парапета и се преметна през него. Краката му стъпиха на палубата и той се изправи.
Срещу него — полукръг сивокожи воини. По-високи от децата на равнината, но с една глава по-ниски от него. На бедрата им висяха криви мечове. Облеклото беше ушито от някаква кожа с къс косъм, тъмна и лъскава. Дългите им кафяви коси бяха сплетени на многобройни тънки плитки. Очите им бяха дръпнати и някак пъстри. Зад тях, по средата на кораба, се виждаше грамада отсечени глави: няколко на равнинци, но повечето с черти като на сивокосите воини, макар и чернокожи.
Ледени тръпки полазиха по гърба на Карса, щом видя как безбройните очи на отсечените глави се вторачиха в него.
Един от сивокосите воини изръмжа нещо. Изражението му беше презрително като тона му.
Торвалд се хвана за парапета зад Карса.
Заговорилият като че ли очакваше от тях някаква реакция. Тишината се проточи, после сивокосите се озъбиха и водачът им излая някаква команда и посочи палубата.
— Ъъъ, иска да му паднем на колене, Карса — рече Торвалд. — Мисля, че май трябва да…
— Не коленичих, докато бях окован — изръмжа Карса. — Защо да го правя сега?
— Защото ги преброих шест — а кой знае още колко има долу — и стават все по-сърдити…
— Шест или шейсет — прекъсна го Карса. — Не знаят как се бият теблорите.
— Как можеш да…
Бронираните десници на двама от наежените сивокожи воини посегнаха към дръжките на мечовете и кръвният меч изсвистя и посече хоризонтално през целия полукръг. Плисна кръв, тела полетяха през ниския парапет.
На мостика останаха само Карса и Торвалд Ном — на крачка зад него.
Седмината воини долу на палубата се отдръпнаха, извадиха оръжията си и запристъпваха напред.
— Бяха в обхвата ми — отвърна Карса на неизречения въпрос на дару. — Така разбрах, че не знаят как се бият теблорите. Сега гледай как ще завзема този кораб. — И изрева, и скочи сред враговете си.