— К-к-какво стана? Ние…
— Нещастен случай — отвърна Мич. — Двамата с Кон…
— Не беше нещастен случай — прошепна Тифани и завъртя глава, доколкото ѝ позволяваше схванатият ѝ врат.
Пристигна лекар с поставена в метална рамка графика.
— Господин и госпожа Гарви?
Мич кимна.
— Чакаме резултатите от рентгена за наличието на счупвания, но от първоначалния преглед смея да кажа, че уврежданията ѝ не са кой знае колко страшни. Има голяма цицина на главата, вероятно и леко комоцио. Но това, че вече е в съзнание, е добър признак.
Мич обаче почти не му обърна внимание:
— Тиф? — рече и хвана ръката на дъщеря си. — Какво значи „не беше катастрофа“?
Тифани не му отговори, а докторът вдигна единия ѝ клепач и насочи фенерче в окото ѝ.
Тифани изохка от изненада.
— Принцесо? — подхвана отново Мич. — Какво искаше да кажеш с това „не беше катастрофа“?
— Опитаха се… — прошепна тя, но гласът ѝ се изгуби за секунда преди да събере сили да довърши изречението си, — … да ни убият.
Пак затвори очи, а ръката ѝ остана безжизнена в дланта му.
Анджи се приведе цялата над носилката:
— Тифани? Слънце? — Но след като дъщеря ѝ не реагира, Анджи изгледа с ужас в очите лекаря.
Свали слушалките от врата си и погледна набързо циферблатите, които отчитаха жизнената дейност на Тифани.
— Ще ви помоля да почакате отвън. Само за две минутки, окей?
Мич хвана Анджи под ръка и я дръпна:
— Хайде да излезем, миличка. Да оставим човека да си върши работата.
Отвън, в тясната чакалня, странните думи на Тифани стигнаха най-сетне напълно до съзнанието на Анджи и гневът ѝ взе да се надига:
— Нали я чу, Мич, като каза, че не било нещастен случай? Нали я чу? „Опитаха се да ни убият!“ Точно това бяха думите ѝ, Мич.
Мич седна на един от пластмасовите столове и придърпа жена си да седне на съседния. Усещаше как успоредно с нейния гняв нараства и ядът в неговото сърце.
— Кои са те обаче? — попита дрезгаво, без конкретен получател на въпроса му. — Кой е способен на подобна постъпка? — Но още преди да си зададе въпроса, отговорът бе почнал да се оформя в съзнанието му.
— Що не попитаме Конър? — предложи Зак. — Тя нали е била с него? — Достатъчно му беше обаче само да погледне баща си, за да разбере истината. — Божичко… — изпъшка и закри лицето си с длани. — Как може Конър да е загинал? Та той…
— Чисто убийство! — избухна най-сетне Анджи. — Убийците, които и да са били те, са убили Конър, опитали са се да убият и Тифани. Я вземи да се обадиш на Дан Уест, Мич. И то веднага!
Заповедта ѝ обаче беше напълно излишна. Мич Гарви вече набираше домашния телефон на Дан Уест от мобилния си. Убийците ще си платят за стореното!
Ако трябва, лично той, Мич Гарви, ще ги пречука.
И ще го направи с най-голямо удоволствие.
Не с най-голямо. А с огромно удоволствие.
* * *
Бетина отлепи очи от играта на светлосенките върху стената и погледна през прозореца. Приближаваха се нечии фарове, отразяваха се в снега и идеха към нея от всякъде, но в същото време — и от никъде.
Къщата потрепери и през нея премина недоловим за нормалния слух тътен, а Бетина се смрази така, както не помнеше друг път да се е смразявала.
Отдръпна се от прозореца, без да изпуска от погледа си приближаващите фарове.
Ръката ѝ стисна железния ръжен от камината.
Пое дълбоко въздух и бавно го изпусна.
Обзелият къщата странен тътен ставаше все по-силен, но не толкова, че Бетина да не може да чуе затръшването на автомобилната врата.
Пръстите ѝ се стегнаха около оръжието.
Някой взе да блъска и докато Бетина се чудеше дали да я отвори или да се отдръпне от нея, масивната дъбова врата се разтвори с трясък.
През нея влезе Шеп Дънигън със зачервено лице и с тресящо се от гняв тяло.
Бетина инстинктивно се опря на стената, за да не падне.
— Къде е? — попита Дънигън с тих, опасен тон. — Какво, по дяволите, си направила със сина ми? — Пристъпи към Бетина, но е този момент предната врата се захлопна и ключалката превъртя. Шеп се завъртя и направи опит да я отвори.
Вратата не поддаде.
— Ник не е тук — напъна се да установи контрол над гласа си Бетина, да не издаде паниката — и яростта — които се надигаха в душата ѝ.
— Направила си му нещо — изръмжа Шеп и я изгледа кръвнишки. — И на жена ми също. Вещица си ти.
Ето, че и това доживя.
Да ѝ кажат в очите оная дума, която отдавна се шепнеше.