Бетина усети как краката ѝ се подгънаха, отвори уста, но оттам не излезе дори един звук. Не, рече си. Никога не си правила нищо, от което да се срамуваш. Стегна се и си възвърна говора:
— Много добре знаеш, че нищо не съм им сторила. — Погледът ѝ го прониза и тя запокити в лицето му само още една дума: — Нищичко!
— Нищо ли? — пристъпи още по-близо Шеп с отрова в гласа и с оголени зъби. — Ами това тогава какво е, по дяволите? — И вдигна пред очите ѝ пликчето с билките. — Дрога е! — викна, без да ѝ даде шанс да му отвърне. — Ти какво мислиш? Че една дрога ли не мога да разпозная? — Хвърли плика в лицето ѝ, но преди Бетина да се приведе, през фоайето мина мощен вятър, грабна кесията и я отвя в най-далечния му край.
— Това пък какво беше, дявол го взел? — кресна ѝ Шеп. — Какви ги вършиш, дяволите да те вземат?
Бетина пак нищо не каза, но самата къща като да отговори на въпроса му.
Прас!
Тряс!
Външните щори се затвориха гръмовно и от основите на сградата се разнесе гърлен звук.
Бетина замръзна.
Очите на Шеп се облещиха за миг, после се присвиха и се заковаха в Бетина:
— Ти — рече. — Да не мислиш, че онова, което ти направих последния път…
Бетина вдигна ръжена, готова да се отбранява, но в този миг цялата къща се надигна мощно и тръшна Шеп на пода.
Шокирана, Бетина го наблюдаваше как се мъчи да се изправи, но едва коленичил, мощният вятър го поде и го запрати след торбичката с чая по коридора.
Сякаш цялата къща изведнъж оживя; въздухът беше зареден с електричество и цялата произвеждана от къщата енергия като че беше съсредоточена върху Шеп Дънигън.
Подир въздушния поток се разнесе нещо като гръм, та Шеп нито можеше да се изправи на крака, нито да се съпротивлява на силата, тласкаща го неумолимо към вратата на трапезарията, а оттам — към кухнята.
Но макар Бетина да чуваше всички тези звуци — на гръмотевицата и на виещия вятър — изобщо не усещаше торнадото, в което се намираше Шеп. Той се оказа засмукан в някаква успоредна вселена, която, колкото и близо да беше до Бетина, бе толкова различна, че нещата, които тя само виждаше и чуваше, ги изживяваше единствено той.
Наблюдаваше го безпомощно, а Шеп се задъхваше и молбите му за помощ едва стигаха до слуха ѝ:
— Спри! Какво правиш?
Но молбите му бяха безполезни. Все още я виждаше, но вече размазана, едва ли не изчезваща някъде другаде.
Вятърът се усили и понесе Шеп през трапезарията право към кухнята. Той се пресегна с надеждата да се задържи за тръбите на старовремския порцеланов умивалник, да се противопостави на влачещата го енергия, но в мига, в който ги докосна, крановете се отвориха и оттам рукна черна тиня — тиня с миризмата на самата смърт — която го обля от глава до пети и взе да се разлива по пода. Секунда по-късно и Шеп се тръшкаше на пода, а тинята прогаряше кожата му при всеки допир.
Бетина Филипс гледаше и не можеше да повярва на очите си. Влезе като замаяна в кухнята и моментално вратата зад гърба ѝ се затвори с трясък, а отпреде ѝ зейна вратата към мазето и се удари в стената.
Шеп направи опит да стане, да се хване за масата, за някой стол, за каквото и да било, което да му даде опора, но вече беше изцяло покрит с черната, прогаряща, воняща тиня, а невидимата сила, струваща му се като дъха на самия Сатана, го тласкаше към отворената врата и стълбите за зимника.
Бетина продължаваше да стои в ъгъла на кухнята, стиснала ръжена в ръка, и да наблюдава как Шеп, с вече раздрани дрехи, с очи, от които пламтеше безсилен гняв, се затъркаля надолу към мазето.
Чу гласа му, носещ се от тъмното мазе като от някакъв безкрайно дълбок кладенец:
— Ще те убия! Кълна се! Ще убия и теб, и онова дяволско изчадие!
Думите му съживиха Бетина, която възвърна гласа си, пусна ръжена и отиде до горния край на стълбището:
— Тя не е дяволско изчадие, Шеп, а е нашата дъщеря! Моя и твоя! Ти я създаде, когато ме изнасили! — Освободила се най-сетне от насъбралия се в душата ѝ бяс от онази ужасна нощ преди петнадесет години, Бетина рухна на пода и заповтаря: — Нашата дъщеря. Нашата дъщеря… моята дъщеря… моята красива дъщеря…
След което настъпи тишина.
Воят на вятъра стихна.
Отвратителната воняща тиня изчезна от пода.
И Бетина чуваше единствено ударите на сърцето си и ехото на думите:
„… моята красива дъщеря!“
* * *
Светът около Шеп не преставаше да се върти. Цялото тяло го болеше от падането и дъх не му стигаше. Отнеслата го вихрушка му се стори още по-страшна тук, в студения зимник. Отвсякъде кръжаха мъждукащи светлини, от които почти нищо не можеше да види. Блъсна се в някаква стена, усети как се отвори някаква врата и го засмука. После се затвори с трясък зад него, но по стената изобщо нямаше и помен от врата.