Двамина вдигнаха Анджи от леглото, което дори не беше и легло, ами няколко дъски в желязна рамка.
Погледна към краката си и моментално осъзна смисъла на големите токи и дебелата материя, в която беше опакована.
Надянали ѝ бяха усмирителна риза.
И сега, както си беше в нея, двамата мъже я понесоха — или по-точно повлякоха — през вратата по някакъв тъмен коридор, едва осветен от газените фенери по стените.
Напъна се да каже нещо, да попита къде се намира, но от мърдащите ѝ устни не излизаше никакъв звук. Озърна се панически за някой, който да ѝ помогне, но освен двамата от двете ѝ страни и мощната жена, която вървеше отпреде им, видя само призрачни физиономии зад зарешетени отвори в обкованите с железни ленти врати, покрай които я мъкнеха.
Чуваше само приглушени гласове.
Женски писък.
Протегнати към нея пръсти през един от отворите.
Едва в края на дългия коридор очите на Анджи Гарви изведнъж се приковаха в лице, което едва мержелееше от тъмната му килия. Но това нямаше значение, тъй като Анджи мигновено разпозна тези очи и най-сетне се сдоби отново с глас.
Устата ѝ се отвори и Анджи успя с последни сили да изреве името на човека зад очите:
— МИ-И-И-Ч!!!!!
Името на съпруга ѝ като че отекваше цяла вечност по коридора, но в крайна сметка затихна.
А за Анджи вечността току-що започна.
Тридесет и първа глава
Шофиращата бавно в дъжделивото утро Кейт Уилямс свърна от главния път към Уоруик. Ранната утрин се беше оказала необичайно топла, а топлото време, заедно с дъжда, заличи почти всички следи от връхлетялата снощи неочаквана снежна буря.
Гласът на Ед Крейн по телефона сутринта беше съвсем подсилил нарастващото напоследък у нея чувство, че нещата в дома на семейство Гарви никак не вървят добре. До днешното утро бе успявала да потиска това си усещане с надеждата, че греши и че няма да ѝ се наложи да прибави и Сара Крейн към големия си списък на деца за настаняване. Но обадилият се рано сутринта Ед Крейн не беше притеснен, а направо уплашен, та след разговора Кейт отмени всичките си ангажименти до обяд и тръгна към Уоруик.
Зави по „Куейл Рън“ и паркира пред дома на Гарви. По спуснатите пердета заключи, че семейството все още спи.
Метна през рамо чантата си, отиде до вратата и позвъни. Чу лая на кокер шпаньола, но тъй като никой не я посрещна, дръпна навън подсилената врата и натисна дръжката.
Тя взе, че се отвори.
Кейт се подвоуми. Дали да влезе? Или да се обади в полицията? Добре, ама какво ще им каже? Че в събота сутринта е заварила отключена къща с куче? Какво друго ще си помислят за нея, освен че е идиот!
Избута навътре входната врата:
— Алооо?
Никакъв отговор. Само кученцето размаха опашка и се втурна към задната врата, където взе да квичи да го пуснат навън.
Кейт се спря във всекидневната:
— Има ли някой вкъщи? — провикна се. Пак тишина. Прекоси малката трапезария и влезе в кухнята.
В студен тиган върху печката лежеше полусурово пиле.
Салатата в купата в края на плота беше повехнала. А масата в трапезарията бе подредена за обяд. Очевидно семейство Гарви се беше изнесло нанякъде предната вечер, и то — с голяма бързина. Пусна кучето навън да се изходи, изчака го да се върне, после мина обратно по маршрута си и излезе от къщата. Затвори плътно външната врата зад гърба си, но я остави отключена, както я беше заварила. На верандата се спря за миг и огледа околните къщи.
Кварталът имаше най-нормален вид за в тиха съботна сутрин. Вратата на съседната къща се отвори и мъж по хавлия излезе да вземе сутрешния вестник.
— Добро утро — викна му Кейт.
— А? — мъжът май леко се изненада, но после ѝ кимна. — Ъхъ. И на вас добро утро.
— Имате ли представа къде могат да са Гарви?
Мъжът се понамръщи и присви устни, като че се чудеше доколко откровен може да бъде към тази абсолютно непозната му жена. Но преди Кейт да успее да бръкне в чантата си да му покаже картата си за самоличност, човекът отговори:
— Жена ми разправяше, че момичето им пострадало снощи в някаква катастрофа. Показали го по новините.
— Кое от момичетата? — попита Кейт и усети как погълнатата набързо преди четиридесет минути закуска се сви на топка в стомаха ѝ.
— Нямам представа — отговори мъжът. — Шантаво време, а? — Махна ѝ с вестника си и се прибра.
Кейт се втурна надолу по стълбите и се качи в колата. Беше ходила преди две години в полицията в Уоруик, та ѝ потрябваха по-малко от две минути да стигне дотам. Паркира отпред и влезе в остъкленото фоайе.
Униформеният помощник-шериф зад бюрото вдигна очи: