Подкара по дългата извита автомобилна алея, в това време облаците окончателно се разпръснаха и слънцето огря, отразявайки се ярко от мокрия път, който лъщеше като посипан с диаманти, а не с чакъл. Алеята се виеше грациозно през гора в продължение на двестатина метра и накрая излизаше пред самата къща. Там чакълестата алея описваше кръг около един огромен клен, а по всичко наоколо личеше, че каквато и да е Бетина Филипс, освен всичко друго е и добра градинарка. Градината беше пълна с богородички и половин дузина други есенни цветя, а ливадата беше зелена, гладко окосена и, доколкото Кейт успя да прецени, старателно оплевена.
Самата стара резиденция изобщо нямаше вид на „съборетина“, както ѝ я бяха описали. Беше изискана постройка с тежки щори на всеки прозорец и с покрив от плочи, за какъвто Кейт открай време си мечтаеше. И тя, като парка наоколо ѝ, изглеждаше безупречно поддържана. Входната врата като че я приканваше да влезе, а от масивните каменни урни от двете ѝ страни стърчаха прилежно подстригани еднакви храстчета, които сякаш не усещаха приближаващата се зима.
Навлезе в наскоро застланата с чакъл кръгла част на алеята и паркира до мини купъра — единствената друга кола, която се виждаше.
Позвъни и отвътре я посрещна самотен лай, но само след секунда ѝ отвори жена с вид на неспала цяла нощ и с любезно въртящо опашка териерче в нозете ѝ. Жената го грабна да не изскочи навън, но преди да успеят и двете да отворят уста, познат глас от вътрешността на къщата извика Кейт по име и оттам се появи Сара Крейн.
Тя обаче нямаше нищо общо с покорното момиче, което Кейт бе виждала в дома на Мич и Анджи Гарви. Беше онази Сара, която Кейт си беше харесала — в която дори се беше влюбила — през месеците рехабилитация след осакатилата я катастрофа. Кейт пусна чантата си на пода и сграбчи Сара в мощна прегръдка, израз и на радост, и на облекчение.
— Как си? Добре ли си?
Сара кимна, отри с ръкав влагата от очите си и посочи жената, която беше отворила:
— Запознай се с Бетина Филипс — рече и дръпна Кейт за ръка да влезе във фоайето. — А това е Кейт Уилямс — патронажната служителка от окръжното управление. Която не ми е само патронажна, а и моя приятелка.
— Знам коя е Кейт — каза Бетина и поведе Кейт към огромното преддверие. — Най-добре ще е да седнете. Тук какви ли не неща се случиха напоследък. — Отведе ги в салона, където сутрешното слънце струеше през прозорците. Там на малък диван седеше бледа жена и момче на годините на Сара — и те, като Бетина и Сара, с ужасно уморен вид.
Бетина им обясни коя е Кейт, при което жената се изправи и ѝ протегна ръка:
— Казвам се Лили Дънигън. — Думите ѝ прозвучаха като едва проронена въздишка. — А това е синът ми Ник.
Кейт приседна на облегалката на старинен тапициран с брокат фотьойл, а Сара се отпусна до Бетина на втория диван.
— Бащата на Сара ми се обади рано сутринта — каза Кейт, решила, че ще е най-добре да е съвсем пряма с Бетина Филипс. — Изглежда Мич Гарви го е заплашвал, че ще навреди на Сара, ако продължава връзката си с теб.
— Което ни най-малко не ме изненадва — отбеляза Бетина със саркастично извити вежди. — В качеството ми на „вещица“, или на „инструмент на Сатаната“? И двете са много популярни названия тъдява.
А Кейт мигновено си даде сметка, че харесва Бетина Филипс.
— За „вещица“ вече чух в полицейското управление, но „инструмент на Сатаната“ е ново за мен. — След което гласът ѝ стана съвсем сериозен. — Ед Крейн обаче беше силно разтревожен, а аз междувременно чух, че снощи са станали някои събития. Доколкото разбирам, някакво момче било загинало в катастрофа? А пък семейство Гарви не са си у дома? — Забеляза как Лили Дънигън и Бетина Филипс си размениха мигновени погледи, но преди да успеят да кажат каквото и да било, Сара отговори поне на единия от въпросите ѝ.
— Стана произшествие… Колата на Конър Уест се запали. Те двамата с Тифани Гарви искаха да ни прегазят… нас двамата с Ник. Но колата му поднесе, той се заби в една стена и тя избухна.
— Боже мили! — ужаси се Кейт.
— Шерифът дойде тук снощи — продължи Бетина, а Кейт остана с усещането, че изключително внимателно подбира думите си. — В интерес на истината, по някое време дойдоха и двамата Гарви, и бащата на Ник.
Кейт чакаше, но вместо да си довърши разказа, Бетина премести поглед от Сара към Лили Дънигън и сина ѝ, сякаш очакваше да ѝ дадат някакъв сигнал. А Лили Дънигън така незабележимо ѝ кимна, че Кейт насмалко да не го забележи.
— Сипеха заплахи — заразказва пак Бетина. — Според тях катастрофата била станала по вина на Сара и Ник.