Гласът ѝ пак затихна, но Кейт беше убедена, че това не е — далеч не е — краят на историята.
— И? — подсказа.
— И си тръгнаха — завърши Бетина, без да отмества очите си от тези на Кейт.
— Тръгнали си — повтори Кейт. После огледа всички в стаята, започвайки от Бетина. — Нещо не ми се връзва. Шерифът и двамата Гарви пристигат и почват да обвиняват Сара и… Ник, нали така беше?… че са причинили произшествието, в което е загинал синът на шерифа, след което просто… си тръгват? И къде отидоха оттук?
— Нямам представа — отвърна Бетина. — Но не ги очаквам да се върнат. — Преди Кейт да успее да реагира, заприказва Лили Дънигън:
— Трябва да сте наясно и с още нещо. Сара е дъщеря на Бетина. — Помълча малко, като да се овладее. — На Бетина и на моя съпруг. Така че е половин сестра на Ник. — Новината порази Кейт, но Лили още не беше свършила: — Шеп я е изнасилил — обяви тя с треперещ от гняв глас. — Докато съм била бременна с Ник, мъжът, за когото бях женена, дошъл тук и изнасилил Бетина. Което поне обяснява защо след това толкова я мразеше.
— И казвате, че и той беше тук снощи, така ли?
Лили кимна:
— Канеше се да върне Ник в болницата. — И хвана ръката на сина си така, сякаш се боеше сега пък Кейт да не се опита да ѝ го отнеме. — Ник има проблеми още от малък и Шеп… — Изведнъж се спря; очевидно реши, че много се е разприказвала. После гласът ѝ се втвърди: — Шеп настояваше да вкара Ник отново в психиатрията.
Кейт огледа внимателно четиримата пред себе си.
— И никой от вас няма представа къде може да са отишли оттук?
— Истината е, че никой от нас не знае какво точно се случи тук снощи — рече Бетина. — Тази къща е много особена…
— Тази къща е великолепна — прекъсна я Ник. — А аз никога не съм бил луд. А само… — Поколеба се, хвърли поглед на Сара, после продължи: — Само съм притежавал дарба като на Сара. С тази разлика, че тя умее да рисува, а аз… Не знам как да го опиша по-точно… Да си представям и да чувам разни работи, да речем.
Умът на Кейт се въртеше на максимални обороти в желанието ѝ да открие логика в онова, което слушаше. Да се докаже, че Бетина наистина е майката на Сара, няма да е никак трудно; все някъде ще е регистрирано осиновяването ѝ, ако не — ще прибегнат до изследване на ДНК-то на двете. Но още отсега, като ги гледаше седнали една до друга, ѝ беше ясно какви ще са резултатите от теста. А що се отнася до другото…
— Доколкото разбрах, тук сутринта са идвали двамата помощник-шерифи.
— И на тях казахме същото, каквото и на теб — кимна Бетина. — Че хората, които търсят, бяха тук, но си отидоха. Оставихме ги да претърсят гаража и навсякъде, където искат.
— Да търсят какво? — запита Кейт. — Да не би да си мислят, че…
— Нямам представа какво са си мислели — прекъсна я Бетина. — Но съм убедена, че по някое време ще се върнат заедно с купища специалисти. И няма начин да не плъзнат приказки по хората. Което не отменя факта, че нито един от нас няма представа къде са Дан Уест, Шеп Дънигън и Мич и Анджи Гарви. — Направи кратка пауза, после продължи: — И, честно казано, изобщо не ни вълнува, стига повече да не се върнат. А че няма да се върнат сме почти убедени.
— По какво съдите? — контрира я Кейт. — След като не знаете къде са отишли, как може да сте сигурни, че няма да се върнат?
Ник Дънигън изпревари Бетина, която се канеше да отговори на въпроса на Кейт:
— Тази къща не ги хареса. Страхотна къща е и нас ни одобрява, но тях изобщо не ги хареса. Ни най-малко. За което си има определени причини.
Кейт се намести по-удобно на стола си да изслуша историята, която явно щеше да е пространна.
— Слушам те — рече.
Епилог
Нещата изобщо не следваше да са такива!
На Тифани Гарви изобщо не ѝ беше работа да седи насред тая гореща кухня и да усеща как потта се стича по гърба ѝ, докато назорва отвратителното бебе да погълне поне една лъжичка от това гадно грахово пюре, което му даваше по настояване на гнусната му майка.
Още по-малко пък ѝ се полагаше на Тифани Гарви да я командва тая Роуена Матисън, която беше приела у дома си Тиф и Зак само за да не се охарчва по прислуга, след като от окръга ѝ плащаха, за да вземе приемни деца.
Приемни деца!
И Тифани изруга на ум родителите си, а в това време Брайън Матисън III изплю още пюре върху предницата на блузата ѝ.
Брайън Матисън Трети! Що за глупост! Брайън Матисън Лайномета щеше да е много по-точно описание.
И за всичко това виновни бяха родителите ѝ. Ако не бяха зачезнали нанякъде, възползвайки се от престоя ѝ в болницата след оня случай, дето Сара Крейн и Ник Дънигън се опитаха да я пречукат, сега щеше да си е у дома, където си ѝ е мястото.