— Ще се оправя — прошепна Ед. — Аз съм късметлия човек.
— А щом те пуснат — упорстваше Сара, — ще се върнем във фермата. И тогава ще… — Но думите пак застинаха на устните ѝ, след като видя погледите, които си размениха баща ѝ и Кейт.
Няма да се върнем във фермата, рече си. Никога.
* * *
Анджи Гарви избърса всички кухненски плотове, изплакна гъбата и я напъха в устата на керамичната жаба, която всички в семейството, освен тя, ненавиждаха, и натисна копчето на миялната машина. Оставаше ѝ само да забърше кухненския под.
Жалко, че така и не ѝ остана време да измие прозорците.
Доста мръсни бяха, но пък като пуснеше пердетата, ивиците мръсотия почти не се забелязваха.
Измъкна от килера прахосмукачката и пъхна щепсела в контакта в малката трапезария, очаквайки възмутения рев на Мич, който се беше пльоснал на редовното си място на дивана и гледаше някакво спортно предаване по телевизията.
— Мич — рече, — няма как да не пусна прахосмукачката.
— Изчакай — нареди ѝ той, без да си направи труда да я погледне.
Мускулите по челюстта на Анджи се стегнаха, но вместо да отложи чистенето за по-късно, отиде до дивана, взе дистанционното и угаси телевизора.
— Ей! — озъби ѝ се Мич. — Що ми спря това? Гледам го.
Посегна да си вземе дистанционното, но тя отдръпна ръката си.
— Гледаш, краставици — рече. — Я ми кажи кои играят и какъв е резултатът — поне приблизително. — И като видя празния му поглед, завъртя ножа още по-дълбоко в раната: — Добре де, зарежи резултата. Кажи ми само имената на двата отбора. Поне на единия тогава.
Физиономията на Мич стана още по-ядна и той гневно смачка бирения кен в ръката си.
— Видя ли? — продължи да му се подиграва Анджи. — Не знаеш изобщо кои играят. — И хвърли дистанционното обратно на дивана. — Я да станеш и да се облечеш! Онази от социалните след един час ще доведе приемното момиче и нямам никакво желание да ме излагаш.
— Много съм си добре така — отвърна Мич. — И никакво приемно дете не ми е притрябвало. Само допълнителни ядове ще си имаме. Ако е много стока, нямаше да опрат до хора като нас.
Анджи разтвори завесите и Мич — небръснат и още по тениската и гащите, с които спеше — взе да примигва срещу светлината.
— Айде стига ма, Андж — замрънка. — Не ми разваляй почивния ден.
— Като те гледам напоследък, почивните ти дни са повече от работните — не му остана длъжна тя. — Ти май забрави, че ти орязаха часовете в затвора, а? И че вече изобщо не успяваме да свържем двата края? — Вдигна от пода някакви играчки на кучето и ги хвърли в ъгъла.
— Да не би аз да съм виновен?
— Не съм казала такова нещо. Пък и какво значение има. Колкото — толкова.
— Ти що не вземеш да се хванеш на работа? — заяде се той.
— Та малко ли ми е тази, дето я върша? — насъбра Анджи купа стари вестници от масичката пред дивана. — Нали аз се грижа за вас със Зак и Тифани? Може и да не си даваш сметка, ама никак не е леко. А сега правя, каквото мога, да изкарам допълнително някой и друг долар, като добавим нов човек към домакинството ни. Ти да не си забравил, че тая приемна работа все пак се плаща, а?
Мич се почеса по корема и допи последните глътки от смачкания кен.
— Хайде вземи да се стегнеш — плесна го Анджи по крака с вестниците. — Трябва да впечатлим тази от социалните. — Погледна часовника си. — Остават четиридесет и пет минути до идването им. Отивай да се обличаш!
Набута вестниците в кухненския чувал за боклука, а когато се върна във всекидневната, Мич вече го нямаше. Изхвърли и празния му кен, отупа възглавничките и ги подреди така, че да скриват най-видимите петна по вехтия диван. Оставаше ѝ да забърше прахта, да мине с прахосмукачката и да напръска леко освежител за въздуха, и всекидневната ще е готова. Особено ако междувременно Пепър не намъкне част от купчината гниещи градински листа, които Мич така и не изхвърли от двора. И кучето не успя да изкъпе, а старият кокер шпаньол вонеше доста гадно, когато се прибереше мокър.
Анджи пусна прахосмукачката и тъкмо се накани да чисти стаята, от горе слезе Мич в одърпания си спортен пуловер от уоруикската гимназия и по чифт дънки, които бяха горе-долу на възрастта на пуловера, но поне бяха прани.
— Отивам у О’Мали да си догледам мача — рече. — Дай малко пари.
Малко преди това Анджи се беше върнала от бакалницата и ѝ бяха останали само двадесетте долара, с които децата да си платят училищните обеди през седмицата. Все пак за предпочитане беше Мич да не си е у дома, когато дойдеше жената от „Социални грижи“, пък дори и с цената на това, парите за обедите на децата да бъдат изпити под формата на бира в местната кръчма.