Движейки се колкото се можеше по-бързо, Сара се устреми към вратата, но имаше чувството, че ѝ потрябва цяла вечност да прекуцука през стаята.
По някое време все пак стигна, отвори вратата и залитна към горния край на стълбището, където за миг се вкопчи в парапета да си възвърне равновесието, а и да облекчи поне за миг болката в хълбока и крака, преди да тръгне надолу.
На долния край на стълбището две лица се бяха извърнали и два чифта очи я изучаваха.
Анджи Гарви я гледаше с одевешната не съвсем топла усмивка.
А Мич Гарви я следеше навъсено, с почервеняло лице.
Сара стисна парапета и направи първа мъчителна стъпка надолу. После втора.
— Иисусе Христе! — изрева Мич Гарви, без изобщо да се помъчи да скрие гнева си. — По-саката от тая не можаха ли да ни намерят!
* * *
Пръстите на Сара трепереха под строгия поглед на приемната ѝ майка, а Анджи центрираше идеално всяка от петте вилици върху безупречно сгъната салфетка.
— Сега е много по-добре, нали? — изгледа я Анджи многозначително. — Ако ще правиш нещо, прави го като хората. — После се извърна към Тифани, която се беше свила на кравай в креслото и гледаше телевизора. — Готови сме за вечеря. Ходи да викнеш брат ти и баща ти.
Тифани скочи, изтича до долния край на стълбите и се провикна:
— Татко! Зак! Хайде на вечеря!
Сара отстъпи несигурно една крачка, чудейки се на кое място ще я сложат да седне, а в това време Анджи забърса отгоре с длан пиперницата.
След няколко секунди по стълбите слезе тийнейджър по тениска и дънки, малко по-голям на възраст от Тифани, но със същите тъмни очи.
— Сара, запознай се с приемния ти брат Зак — каза Анджи.
— Здрасти — рече Зак и почти не я погледна, преди да дръпне стола си и да седне.
— Здрасти — отвърна Сара с много по-слаб глас, отколкото ѝ се щеше. После се прокашля.
След още няколко секунди на челото на масата седна Мич Гарви, а Тифани се настани до брат си.
Сара дръпна назад останалия свободен стол и тъкмо се канеше да седне, когато Анджи разпореди:
— Можеш да започнеш да сервираш, Сара.
Сара се смрази за миг и едва тогава осъзна, че на трапезата няма никаква храна. Отправи се с възможно най-бърза крачка към кухнята, върна се с купа картофено пюре и друга със зелен фасул, сложи ги на масата и зачака някакъв знак на одобрение от страна на Анджи.
Но след като майката нищо не каза, се върна за платото с пилешките гърди; докато му махне капака, сложи вилица за сервиране и го внесе в трапезарията, Мич приключи молитвата си с „Амин“, а щом сложи платото на масата, всички започнаха да пълнят чиниите си.
Сара тъкмо седна и се отпусна, когато Мич Гарви заповяда:
— Хляб и масло.
Сара вдигна очи, забеляза, че Анджи я гледа очаквателно с обвинително извита вежда, и изведнъж доби съвършено ясна представа за ролята си в това домакинство.
Тя ще е прислужничката.
Слугинята.
Приемното дете, което срещу труда си получава подслон и храна.
Избута стола си назад и успя някак си да стане. Извади маслото от кухненския хладилник и един хляб от шкафа. Отряза пет филии и сложи чинийката пред Мич. Потисна надигащата се в гърдите ѝ въздишка, седна си пак на мястото и приплъзна салфетката от масата върху скута си.
Когато храната стигна най-сетне до нея, успя да остърже малко пюре от страните на кастрона, взе последните четири шушулки зелен фасул — три от които имаха вид на загнили още преди да попаднат в тигана — и половинката пилешка гърда, останала след като приемният ѝ баща беше трупнал другата половинка върху вече препълнената си чиния. Задъвка в очакване да започнат приказките, каквито изпълваха кухнята на тяхната си ферма по време на вечеря. Семейство Гарви обаче се хранеше в пълно мълчание, нарушено чак по някое време от Тифани, която вдигна празната си чаша и впери обвинителен поглед в седналата срещу нея Сара:
— Вода?
Сара се принуди пак да стане. Хълбокът и кракът бяха започнали да се схващат от нямащия край изнурителен ден, но тя взе чашата на Тифани и изкуцука до кухнята. Както наливаше вода от изстудената в хладилника кана, чу Зак да обявява:
— Мачът започва.
Докато сколаса да върне каната в хладилника и да се върне в трапезарията, масата се беше опразнила.
Ако не се смятаха мръсните чинии.
Семейството се беше пренесло пред телевизора във всекидневната, а на Сара не ѝ бяха нужни повече приказки, за да се сети какво се очаква от нея. Остави чашата с вода до зарязаната чиния на Тифани, седна си на мястото и мълчаливо си дояде.
* * *