От горната площадка стълбището ѝ се стори по-стръмно и по-дълго, отколкото като го изкачваше предната вечер. Ами ако се спъне? Ако се строполи чак долу със счупен крак — и то здравия? Не бива. Няма да го допусне. Стегна се и бавно заслиза към кухнята. Пепър се надигна от леглото си в ъгъла на дрешника, протегна се и дотича да я оближе по глезените.
Пазейки пълна тишина, Сара си наля чаша мляко. Прииска ѝ се да го сложи за секунди в микровълновата фурна, но при тази мъртва тишина в цялата къща неминуемо щеше да събуди някого.
Открехна кухненския прозорец и взе да отпива от студеното мляко, а студът на идещия отвън въздух я галеше по зачервените бузи.
Внезапно кухнята се окъпа в светлина и като се обърна, видя застаналия на вратата по долни гащи Мич Гарви да се чеше по корема.
— Какво, по дяволите, търсиш тук?
— Сля-сля-слязох само за чаша мляко — изпелтечи Сара. Погледът ѝ шареше навсякъде, освен към почти голия ѝ приемен баща.
— Отивай веднага да си лягаш!
Сара установи с ужас, че пръстът му сочи към дрешника и видя как Пепър с подвита опашка се примъкна към купчината си стари пешкири. Отървал се от кучето, Мич се пресегна покрай нея и затвори прозореца:
— Ти какво си мислиш? Че съм толкова богат, та цялата планета ли да отоплявам? Ноември месец е, ако не си разбрала досега.
— Извинявай — сви се колкото се можеше по-далеч от него Сара. — От горещината не можех да заспя и само…
— Само дойде тук с намерението да крадеш от млякото, а?
— Да крада ли? Не, аз…
Той дръпна чашата от ръката ѝ.
— Млякото струва пари, а Анджи планира внимателно всички разходи. Това мляко е предназначено за нещо и излишни количества няма.
Лицето на Сара пламна:
— Из-из-извинявай. Не знаех.
— Ако си жадна, пий вода — изсипа Гарви млякото обратно в картонената кутия и извади една бира от хладилника, преди да го затвори. — Тя е и по-полезна.
Отвинти капачката на бутилката и отпи яка глътка, без да изпуска Сара от погледа си.
Тя скръсти ръце и съжали, че не си беше облякла халата.
— Бягай да лягаш — нареди Мич.
Биреният му дъх моментално я подсети за онази отвратителна последна нощ във фермата, когато баща ѝ бе взел да отваря бирите една след друга, и на Сара ѝ се прииска да се махне колкото се може по-далеч от Мич Гарви.
Промъкна се покрай него през кухненската врата, но той я последва през всекидневната и застана в основата на стълбището да я гледа как прави една болезнена крачка подир друга към горния етаж.
Стаята ѝ се стори дори по-задушна и по-гореща, отколкото при събуждането ѝ от съня, но беше изключено да остави вратата отворена, особено като се сетеше как приемният ѝ баща наблюдаваше преди малко борбата ѝ със стъпалата. Цяла нощ да не мигнеше и да отидеше на първия си учебен ден скапана от безсъние все пак беше за предпочитане пред това Мич Гарви да я гледа как спи.
Изведнъж се сети, че има болкоуспокояващи хапчета. Цели две седмици не беше прибягвала до тях, тъй като ѝ действаха приспиващо.
Но на нея точно това ѝ трябваше в момента.
Погледна към неподвижната Тифани върху леглото до прозореца, после бавно измъкна най-долното чекмедже на скрина и прокара капсулата с чаша вода от банята. Легна си тихичко с надеждата лекарството да ѝ осигури достатъчно сън, че да изкара първия си учебен ден, дръпна завивките до под брадичката си и полека-лека заспа.
* * *
Тифани изчака Сара да задиша дълбоко и равномерно, после се изсули от леглото си, издърпа Сариното чекмедже от скрина и намери опипом пластмасовия флакон с таблетките. Измъкна от нощното си шкафче малкото си фенерче и огледа етикета. Наименованието на лекарството ѝ беше непознато, но ѝ беше достатъчно да види червената лепенка с предупреждението, че може да доведе до пристрастяване.
Каквото и да съдържаха тези таблетки, все щеше да се намери из училището някой мераклия да ги купи. Ако успее да запомни името на лекарството, може и да го провери в интернет, но това не беше толкова съществено. Винаги ще си намери купувач за нещо, което става за надрусване.
Изтръска шест таблетки, върна флакона на място, скри ги в джобчето на раницата си, дръпна ципа и се върна в леглото.
Утре, след училище, ще проведе шопинг-експедиция.
Пета глава
Сара седеше на предната редица в часа по биология и се мъчеше да потисне плача, който ѝ идеше отвътре. Не заради болката в крака и хълбока — с тях беше привикнала дотам, че повечето време не им обръщаше внимание. Но нямаше как да пренебрегне всички тези вперени в нея погледи и разменяните шепнешком коментари.