Не може да бяга… а и няма къде да се скрие…
Паниката започна пак да я обзема, а сърцето ѝ заблъска тъй лудо, че сигурно и човекът в приближаващата кола щеше да го чуе.
Колата обаче отмина и стоповете ѝ бързо се скриха в мъглата.
Продължи напред, придържайки се към сенките в желанието си да стане колкото се може по-невидима.
На края на града тротоарът внезапно свърши, Сара се спря и затърси пътя, който чезнеше в гъстата мъгла. Тя можеше да крие всичко — Конър и приятелите му можеха да я причакат, без тя изобщо да ги види. Пък и да ги видеше, какво щеше да стори? Нито можеше да избяга от тях, нито имаше с какво да се отбранява.
Май трябваше да си седи у дома.
Само дето там изобщо не беше домът ѝ и никога нямаше да стане, така че колкото и да я беше страх, трябваше на всяка цена да се срещне с Бетина Филипс.
Длъжна беше да стигне до „Шътърс“.
Тръгна по асфалта — една бавна крачка подир друга — и имаше чувството, че самата тя се разтваря в мрака.
Ами ако пропусне автомобилната алея към голямата сграда? Ако я подмине и продължи нататък в ледовитата мъгла, та стигне чак до…
До къде, наистина? Та тя дори няма представа какво следва след „Шътърс“, освен езерото.
Не, няма начин да я пропусне. Ще види портата.
Напъха ръце дълбоко в джобовете си и продължи да крачи в тъмнината.
Шестнадесета глава
Бетина Филипс се стресна в съня си. Сърцето ѝ биеше силно, мозъкът ѝ тънеше в мъгла.
Какво става?
Къде се намира?
Постепенно чувството за дезориентираност премина. Беше си у дома, в студиото, и беше задрямала, четейки, върху шезлонга.
Но тя никога дотогава не беше заспивала на шезлонга. А след като мозъкът ѝ взе да се съсредоточава, усети, че дори сега, в будно състояние, не се чувстваше някак си у дома си.
В къщата имаше нещо ново, нещо различно.
Стиснала Форлорн в обятията си и следвана по петите от Купър, Бетина разтвори големите врати на зимната градина и влезе в просторното фоайе.
И замръзна на място.
Провесеният от тавана огромен кристален полилей се полюляваше бавно като гигантско махало, а от плавното му ритмично движение голямата зала сякаш оживяваше с бавно помръдващи сенки.
Не стига това, ами ѝ се стори, че дочува нещо откъм горния етаж.
Нещо като гласове.
Що не вземе да се махне, да прекара някъде другаде нощта?
Мисълта още витаеше из главата ѝ, когато Бетина установи, че се е запътила към стълбището, все едно привличана от мощен магнит.
Още на първото стъпало Форлорн изведнъж се вдърви в обятията ѝ, после издрапа да го пусне, скочи на пода и изчезна през трапезарията към силно осветената кухня.
Дали пък, вместо да се качи догоре, да не последва котката. Но каква полза би имало от това? Ако горе се е счупил някой прозорец, така ли ще остави мъглата, дъжда и снега да влизат в къщата само защото се е изнервила?
— С мен ли си, мойто момче? — попита седналото вече в нозете ѝ куче, което я гледаше разтревожено. — Давай да вървим да си свършим работата.
И Бетина бавно, с една ръка приплъзваща се по гладкия парапет и със заглушени от постелката стъпки, се заизкачва по извитото стълбище към площадката на втория етаж.
Където пред нея се простря стигащият сякаш до безкрая коридор, в чието дъно се намираше стълбището към третия етаж.
А от двете страни на коридора вратите на спалните, които от години стояха затворени, сега или бяха леко открехнати, или отворени докрай.
Врати, които сутринта, на излизане от дома си, беше оставила затворени.
И над всичко това цареше пълна тишина.
— Може и нищо да не е — прошепна на кучето, но гласът ѝ още не беше затихнал, когато пак го чу.
Същия шум, който бе чула и отдолу, само преди секунди.
Същото приглушено говорене, което и сега идеше отгоре, но откъм далечния край на къщата.
Купър заголи горните си зъби и тихо изръмжа.
— Шшш — пипна тя кучето по главата да го успокои. — Идвай.
Минаха по коридора и заизкачваха стълбището за прислугата към третия етаж.
Но по средата на стълбите ги посрещна полъх от леден въздух — въздух с миризмата на плесен — като онзи в мазето, — и тя се закова на място, но полъхът така бързо изчезна, че се усъмни дали изобщо го е имало.
— Окей — прошепна на Купър. — И друг път ни се е случвало. Сигурно Пайуакет и Роки правят някоя беля, нали? — Но усети, че не вярва на думите си и че Купър също не ѝ вярва.
И тук, както и на втория етаж, всички врати бяха отворени — едни само открехнати, други зееха.
С изключение на онези към огромното работно помещение в далечния край на коридора, което прислугата бе използвала не само за гладене и кърпене на дрехи, но и за простиране, когато дъждът или студът не позволяваха да изнасят прането навън, а така също бе изпълнявала всички други задачи, които предшественикът на Бетина предпочитал да се вършат у дома, а не да се възлагат на външни изпълнители.