Изведнъж една от горящите тавански плочки се отлепи и Ник видя безпомощно как падна близо до краката му.
Бялото одеяло лумна.
С тази разлика, че сега беше буден.
Този път не сънуваше!
Напъна се да изкрещи, да викне за помощ, но гласът му се удави сред пищящите гласове, които внезапно изпълниха главата му — до един изпаднали в паника и настояващи да им обърне внимание.
Опита се да седне в леглото, да отдръпне крака от пламъците, но завивката беше така здраво подпъхната, че не можа да помръдне. Междувременно пламъкът бе прогорил одеялото и чаршафите и сега подхващаше матрака.
— Помощ! — изкрещя Ник, но беше останал без сила и вече беше прекалено късно — поне в това беше убеден. Пламъците около него ставаха все по-високи, надигаха се като огромен звяр, надвесваха се отгоре му. Усети как и лицето му почва да гори.
А димът и горещината отново опърлиха дробовете му.
И пак го задуши вонята на собствената му горяща плът.
— П-пожар… — издъхна за последно, а какофонията от писъци в главата му взе да затихва и над тях се извиси един-единствен глас.
Смях.
Смехът на онова нещо в главата му, което се радваше на поглъщащия го огнен ад.
Ник нададе последен измъчен вик — по-скоро молба за бърза смърт.
В този миг нечия хладна длан се опря в челото му и той усети как в ръката му се заби игла.
В съзнанието му се мярна лицето на Сара Крейн.
Която му се усмихна.
А след това — мрак.
Благословена тъма.
* * *
Анджи Гарви лежеше по гръб, вперила поглед в тавана, и слушаше мощното хъркане на Мич до себе си. Но онова, което я беше събудило, не беше хъркането му — това си беше неин кръст и тя още преди години се беше примирила с носенето му. Не, нещо друго беше смутило съня ѝ. Кое?
Бутна леко Мич по рамото. Той се обърна и временно спря да хърка, а Анджи взе да се ослушва.
Нищо.
Но самата тя беше убедена, че има нещо и няма да може да заспи, ако не изясни какво е. Измъкна се изпод завивките и стъпи на пода.
И едва тогава осъзна какво не е наред: около нозете ѝ се виеше студено течение.
Което не следваше да го има.
Още преди лягане беше проверила дали всичко в къщата е затворено. Да не би Закари да е забравил после отворен прозореца в неговата стая?
Сигурно не. Закари беше добре момче.
Но след като Бог ѝ беше показал в какво се състои проблемът — течението, което се промъкваше под вратата — сега от нея се очакваше да го разреши. Стана, взе халата си от долния край на леглото, навря нозе в любимите си плъстени чехли и тихо отвори вратата.
В коридора обаче изобщо не можеше да става дума за течение. Направо цареше леден студ. Анджи облиза пръст и го задържа в близост до пода, после тръгна подире му и накрая откри източника: течението, приличащо вече на истински студен вятър, слизаше надолу по стълбите право от тавана.
Ох, това момиче!
Да не си мисли, че парите растат по дърветата?
Изкачи се по тясното стълбище до таванската врата, отвори я и дръпна верижката на лампата. Крушката се полюляваше на жицата си и хвърляше сенки из цялата стая. Анджи мигновено установи произхода на ледения вятър.
Прозорецът зееше отворен.
Въздухът — толкова студен, като че идеше право от Северния полюс, и нищо чудно наистина да беше тръгнал оттам! — нахлуваше през прозореца и слизаше по стълбището, а в същото време пещта в мазето дънеше с все сила, за да произвежда топлина — топлина, която на тях с Мич им струваше куп пари, но сега излизаше обратно навън! Добре, че го откри навреме, иначе и всичките пари, които щатското правителство им плащаше за онова тъпо момиче, нямаше да им стигнат да си платят сметката.
На пода под прозореца имаше ръжен от огнище и Анджи моментално видя охлузването по перваза от насилственото вдигане на стъклото. Не стига, че хаби топлоенергия, ами и прозореца е трябвало да похаби. Стисна здраво ръжена. Ако не знаеше, че Всевишният не одобрява убиването на хора, като нищо щеше да измлати Сара един-два пъти не за друго, а за да я научи да цени парите.
— Стани, Сара! — заповяда ѝ, а някаква вена в главата ѝ взе да пулсира — безпогрешен признак, че е качила кръвното далеч над препоръчителните граници.
Което също се дължеше и на Сара Крейн!
Момичето обаче изобщо не помръдна.
Анджи захлопна прозореца и го заключи, после се отправи гневно към походното легло, на което спеше Сара.
Само че то беше празно.
Анджи прецени още веднъж тежестта на ръжена и си даде сметка колко хубаво постъпва Бог, че държи Сара далеч от обсега ѝ точно в този момент. После захвърли ръжена върху леглото и слезе по тясното стълбище.