Дали да не събуди Мич с новината, че Сара се е измъкнала от къщи?
Да, но Мич ще вземе да събуди всичко живо, включително и Дан Уест. Не, няма смисъл да вдигат толкова голям шум — поне не за жалко същество от рода на Сара Крейн.
Но какво да предприеме тогава?
Отговорът всъщност ѝ беше предварително известен. Пое дълбоко дъх, свлече се на колене, сведе глава и взе да се моли. Както винаги, Бог бързо се отзова на молитвите ѝ и ѝ каза как точно да постъпи.
Слезе до долу да се убеди, че и предната, и задната врата са заключени. Сара може и да се е изнизала от къщата, но това не значи, че ще я пуснат да се вмъкне незабелязано.
Ще трябва да им се помоли да я пуснат и да се надява, че Бог ще се чувства значително по-милостив от Мич, който дотогава ще е разбрал колко топлина са похабили. Но така или иначе, Анджи ще се погрижи да бъде волята Му. Все повече се убеждаваше, че Той умишлено е пратил Сара у дома им, а един от поводите Му е бил Анджи да научи Сара да носи отговорност за делата си.
Що се отнася до Анджи, тя, както винаги, ще изпълни съвсем точно Божията воля.
Предната врата беше заключена, но за по-сигурно Анджи я отключи и после пак я заключи.
После сложи и резето.
И изпълнила точ в точ Божията воля, Анджи Гарви се легна отново.
Сега вече можеше да заспи спокойно.
Седемнадесета глава
— Оставете ме тук — каза Сара, заковала поглед в къщата, която все още беше на една пряка разстояние, но светеше като маяк в мрака преди зазоряване. Това можеше да означава едно-единствено нещо: че поне един в семейството Гарви, най-вероятно Анджи, будува и я чака. — Последната пряка ще я мина пеша.
— Не е ли по-добре да вляза да поговоря с Анджи? — предложи Бетина. — Да я уверя, че си прекарала нощта в безопасност у дома ми.
— Само по-лошо ще стане — рече Сара, чийто глас бе успял да се разтрепери. — Моля ви се!
Бетина спря неохотно колата и изчака Сара да слезе.
— Ще се видим в училище — каза. А когато Сара ѝ отговори само с едва доловимо кимане, Бетина повтори: — Сигурна ли си, че ще се оправиш?
— Няма страшно — въздъхна Сара. Затвори вратата, изчака колата на Бетина да се скрие зад ъгъла и едва тогава се отправи към къщата, обмисляйки какво ще каже на Анджи. С кой акъл беше отишла да спи у Бетина? И защо Бетина я събуди чак в шест сутринта?
Поне на втория въпрос отговорът ѝ беше известен: завършила бе рисунката си след полунощ. Пък и не Бетина я беше поканила; тя сама отиде непоканена, така че не ѝ оставаше друго, освен да опере пешкира, както обичаше да казва майка ѝ.
Наложи си да не се поддава на подтика да се обърне и да тръгне в обратната посока. Качи се по предните стъпала и опита ветроустойчивата врата.
Заключена.
Натисна звънеца.
Анджи отвори предната врата и я загледа ядно.
За миг Сара реши, че Анджи просто ще затръшне вратата под носа ѝ, но след малко тя взе, че отключи ветроустойчивата врата.
Сара я отвори, влезе и в същия миг усети уханието на пържен бекон откъм кухнята. Но вместо да се върне към подготовката на закуската, Анджи не отместваше студения си приковаващ поглед от Сара.
— Дължиш ми извинение — каза по някое време.
— Аз…
— И на Мич също.
Сара не вдигаше очи от пода.
— Но най-вече трябва да се молиш на Господ да ти прости всичките лъжи, измами и кражби.
Тук вече Сара не издържа и вдигна рязко глава:
— Не лъжа, не мамя и не крада! — каза така натъртено, че в очите на Анджи лумна гняв.
— Млъкни! — сряза я приемната ѝ майка. — Престори се, че си лягаш. Това не е ли лъжа? Отворила си с взлом оня прозорец и си повредила перваза му, вместо да слезеш долу и да излезеш през предната врата като честен човек. Това не е ли измама? Да не говорим, че си го оставила отворен, та всичката топлина да излиза навън, а това ни удря в джоба и си е равносилно на кражба от портмонето ми.
— Съжалявам — промълви Сара, при все че си даваше сметка колко малко означават в случая тези нейни думи и колко са закъснели.
— На колене! — заповяда ѝ Анджи. — Моментално! Тук! — Анджи коленичи насред всекидневната и дръпна със себе си и Сара, без да обърне внимание на стона, който Сара не успя да преглътне от болката в ранения ѝ хълбок и крак. — Моли се на Господ да ти опрости греховете и да ти покаже как да си възвърнеш милостта му.
Сара преклони глава:
— Съжалявам — прошепна пак. — Наистина съжалявам. Но толкова съм объркана…
— Бог ни е дал десетте Божи заповеди, та да не се объркваме — прекъсна я Анджи. Сключи ръце пред гърдите си и приведе глава: — Научи ме, Господи. Кажи ми как да изведа това дете до пътя на правдата.