Сара затвори очи и се напъна да се съсредоточи върху молитвите, които Анджи очакваше тя да отправи, но тялото така силно я болеше, че по бузите ѝ потекоха сълзи и тя усети, че каквото и да се опита да каже, само ще се разплаче.
А плачът ѝ само щеше да влоши положението.
Секундите се провличаха в минути, всяка минута като да траеше цял час, но по някое време все пак чу как Анджи измърмори последната дума.
— Амин.
— Амин — повтори тихо Сара. Напъна се и тя да стане заедно с Анджи, макар хълбокът ѝ да заплашваше да сдаде под нея.
— Господ желае да те предам на Мич и той да определи наказанието ти. Той всеки ден се разправя с такива като теб и със сигурност ще знае как да постъпи и в твоя случай.
Гърлото на Сара се сви, макар че ѝ призля от мисълта какво би представлявало подходящо наказание според Мич Гарви; хукна покрай Анджи към банята и едва стигна тоалетната чиния, преди да повърне. Докато се мъчеше да отмие горчивината от устата си, мярна как Анджи е застанала на вратата с победоносен вид.
— Ето го насъбралото се в тебе зло — каза Анджи. — Бог го изхвърли! — Сара нищо не каза, само обърса лице с износената кърпа. А Анджи продължи: — Мич е горе. Слага брава на таванската врата. Ще закове оня прозорец, та да не може да се отваря.
Както окачаше кърпата, Сара усети как пръстите на Анджи се впиха в ръката ѝ и само след секунда я полу-водеха, полу-влачеха по стълбите към втория етаж, откъдето Анджи я изтласка по тясното стълбище до тавана, а Мич ѝ се захили отвисоко.
Само дето в усмивката му нямаше и капка топлота.
— О, я виж кой се е прибрал! — рече. — Някой, който обича по цяла нощ да скита.
— Много съжалявам — прошепна Сара.
— Ти тепърва ще има да съжаляваш — отвърна Мич. И неговите пръсти се впиха в плътта, която вече бе посиняла от хватката на Анджи. Мич я дръпна навътре в таванското помещение и затвори вратата.
— Но пък няма за какво да се притесняваш — каза на отстъпващата назад Сара. — Само косъм да падне от главата ти, и щатското правителство ще ни спре парите. Така че този път минаваш метър.
Паниката на Сара взе да се уталожва.
— Обаче едно ще ти кажа, а ти си отваряй ушите. Ако още веднъж притесниш или мен, или жена ми, лошо ти се пише. — И опита в дланта си тежестта на чука, сякаш преценяваше колко болка ще може да ѝ причини с него. — Така че си прави сметката, разбра ли? Сега ще те оставя тук да си мислиш цял ден за постъпката си. И те предупреждавам: ха си направила и най-малкия опит да излезеш днес от стаята си, така ще те подредя, че никога повече няма да се измъкнеш оттук. — След което устните му се извиха в усмивка не по-малко ледена от погледа му: — И баща ти ще го подредя. Разбра ли ме?
Сара пак кимна.
— Да те чуя! — настоя Мич и тресна с чука по масата, която Сара използваше за бюро.
Сара инстинктивно подскочи.
— Да, сър — прошепна. — Разбрах.
— А като се върна довечера от работа, очаквам да заваря една нова Сара Крейн. Ясно ли е?
Чукът отново се вдигна, но този път Сара не дочака удара му:
— Да, сър — промълви.
Мич излезе, заключи вратата след себе си, а Сара се сви на топка върху тясното походно легло и даде свобода на сълзите, които толкова дълго беше потискала.
* * *
След петата си обиколка на затворническия двор Ед Крейн намали темпото до ходом и с ръкава на сивата си затворническа риза отри потта, която бе лъснала по челото му въпреки мразовития въздух.
— Ей, Ед! — намали ход и Мостела, по прякор Мишока, и влезе за малко в крак с Ед. — Онова копеле Мич иска да ти каже нещо.
Ед проследи наклонената глава на Мишока и се убеди, че Мич Гарви го чака, опрял се на стената, кръстосал ръце пред гърди и с поглед, който буквално пробиваше дупка през Ед.
— Нищо друго ли не каза?
Мишока сви рамене, ускори крачка и отмина напред.
Ед прекоси двора, слаломирайки между групичките затворници, които си говореха тихичко и дъхът им образуваше облаци в студения утринен въздух.
— Искал си да ме видиш.
И понеже знаеше от горчив опит, че не е здравословно да се приближаваш до някой надзирател, умишлено застана далеч извън обсега на Мич Гарви.
Устните на Гарви се свиха в ледена усмивка.
— Исках само да те осведомя как вървят нещата с дъщеря ти.
От блясъка в погледа на Гарви на Ед му призля и едва успя да удържи ръцете си да не се свият на юмруци.
— Е?
За съжаление, не успя да произнесе тази дума толкова безизразно, колкото му се щеше, та можа да забележи в очите на надзирателя колко го зарадва притеснението му за Сара.