— Просто съм длъжен да ти спомена, че предприемаме определени „възпитателни мерки“ спрямо малката ти принцеса. Крайно време е да се научи да показва поне малко уважение към своите родители. Да не говорим за проявата на отговорност за собствените ѝ деяния.
Кръвта избуя по бузите на Ед, но той успя да задържи отпуснати ръцете си. Не се хващай на стръвта, рече си. Все едно не си го чул.
— Ама и тя е голямо серсемче — продължи Мич при вида на пламналото лице на Крейн. — Зор ще видя да избия от главата ѝ всичкото глупаво възпитание, което си ѝ дал, но ти гарантирам, че ще успея. — И киселата му усмивка съвсем разцъфтя. — Все ще намеря начин, по който да ѝ втълпя боязън от Бога.
Думата „избия“ тресна Ед като каменарски чук. Но какво можеше да направи. И веднъж само да замахнеше към Гарви, не му мърдаше цял месец в единочката. А пък нали той сам беше докарал Сара до сегашното ѝ положение? Нямаше никакво намерение да дава на Гарви повод още повече да ѝ вгорчи живота. Въпреки целия си бяс, успя да овладее и езика, и юмруците си, но през цялото време усещаше как Гарви вижда нарастващия му гняв и му се кефи.
— Като баща аз съм доста по-различен от теб — продължи Гарви, но с понижен глас, който съдържаше много повече заплаха, отколкото подигравателния му тон преди малко. — Така че ще я понауча на туй-онуй, докато е у нас. Или, ако трябва да съм по-точен, на куп неща ще я науча, докато е у нас.
Ед стисна зъби, най-после стисна и юмруци, обаче усмивката не слизаше от лицето на Гарви. Дръж се, заповяда си Ед. Не му доставяй удоволствие. Но вече беше почти изтървал контрол върху гнева си, та направи крачка напред.
А Гарви инстинктивно отстъпи. Обаче се съвзе мигновено и лицето му се свъси:
— На твое място — озъби се — бих се въздържал. — Ха си направил някоя глупост, ще се стъжни не само твоят живот, но и този на момичето ти. — Обърна гръб на Ед и се скри в затвора.
Ед Крейн остана на място, давайки си сметка, че не може с нищо да помогне на дъщеря си. Сигурно щеше да е по-добре, ако през онази нощ беше умрял той, а не оня тип.
По-добре щеше да е за оня.
А може би по-добре и за самия Ед.
Но от всяко положение щеше да е по-добре за Сара.
Осемнадесета глава
Бетина успя да си намери място в претъпкания паркинг на затвора, паркира и угаси двигателя, но не слезе веднага. Остана седнала зад волана, вперила поглед към двете наблюдателници, високите стени със спирали бодлива тел по билата и униформените служители, влизащи и излизащи през главния вход. Може би постъпва неправилно. Сигурно взема прекалено насериозно цялата тази работа със Сара Крейн.
Вероятно се ангажира прекомерно със случая.
Но Бетина беше учителка, и всички други учители, които познаваше, се грижеха за своите ученици — особено онези, които животът беше ощетил. А Сара Крейн беше най-ощетена от всички, които Бетина познаваше. Днес следобед отсъстваше от часа ѝ, а от канцеларията я уведомиха, че този ден Сара изобщо не е идвала на училище.
Вътрешно беше убедена, че Сара не е признала пред семейство Гарви къде е прекарала нощта, за което очевидно са я наказали. Но ако отидеше у Гарви, нещата около Сара само щяха да се влошат. И на директора не можеше да се оплаче — Джо Маркъм щеше веднага да ѝ каже, че връзката ѝ със Сара е „неподходяща“ и че тя трябва да си гледа собствената работа, с което щеше да ѝ внуши, че само още малко и ще даде на училищното настоятелство отдавна търсения от него повод да я уволни.
Оставаше ѝ само патронажният социален служител на Сара, а Бетина си нямаше и понятие кой е. Е, можеше да се разрови из бюрокрацията на окръга, но това сигурно щеше да ѝ отнеме поне няколко дни.
От друга страна, можеше да поиска среща с бащата на Сара, който сто на сто щеше да знае кой е общественият настойник на дъщеря му.
Погледна часовника на таблото. Времето за свиждания беше към края си — ако наистина иска да види този човек, по-добре да побърза.
Петнадесет минути по-късно Бетина седеше пред кръгла гетинаксова масичка в гола зала, изпълнена със затворници, съпруги, майки и деца, които не спираха да се надвикват, за да се чуят с близките си. Миг след това в помещението въведоха висок, слаб мъж с изпълнени с тревога уморени очи, който седна срещу нея.
— Господин Крейн? — попита Бетина и се пресегна през масата да се ръкуват. — Казвам се Бетина Филипс. Преподавам на Сара по рисуване.
Моментално забеляза как погледът му живна при споменаването на Сара. Мъжът придърпа стола си към масичката и се приведе напред: