Можеше да се вижда със Сара в училище, особено ако предварително се наговореха „случайно“ да се срещнат. Как ще му попречи баща му в такива случаи? Как изобщо ще узнае? Та той поначало май не обръщаше особено внимание на Ник.
Пък и да иска да не вижда Сара, пак няма да може.
Гласовете в главата му няма да му позволят.
Двадесета глава
Бетина Филипс едва изчака последните ученици да се източат от кабинета, втурна се в тълпата по коридора и си запроправя път през сменящите класните си стаи ученици към училищната канцелария.
Инид Хоугън, която беше секретарка още от времето, когато самата Бетина беше гимназистка — а нищо чудно да е била там още по времето на баща ѝ, като се имаше предвид всеобщото мнение, че Инид не е мръднала изобщо през последните четири десетилетия — вършеше онова, което беше редовното ѝ занимание в тази част на учебния ден: приключваше с официалното нанасяне на отсъствията в ученическите досиета. През всичките години, откакто Инид беше застъпила на този пост, единствената промяна бе в това, че сега вписванията ставаха в компютъра, а не в някогашните дневници. Е, беше изпитала известна трудност при прехода: писалката и мастилото я затрудняваха в много по-малка степен.
Техниката си оставаше загадка, а тя нямаше никакво доверие на загадъчното, затова в уоруикската гимназия всички важни архиви и досега се пазеха както в кантонерката до бюрото на Инид, така и в компютъра, скрит в специално укрепена стая в мазето.
— Ако изобщо ги е запаметил — подметна заядливо веднъж Инид. — А и да ги е запомнил, какво ще стане, ако се повреди? Къде ще ги търсим всичките архиви?
Но това, че Инид успяваше по този начин да удвои работата си, като върши нещата „и поновому, и по правилному“, не ѝ пречеше да посреща с усмивка всеки посетител, който влезеше в стаята ѝ.
— Здравей, Инид — каза Бетина. — Сара Крейн днес на училище ли е?
Инид завъртя глава:
— Вчера се обадих на Анджи Гарви. Изглежда, Сара я е хванал грипът. Цяла нощ била повръщала. Но не през последната нощ — добави бързо Инид в безкрайния си стремеж да поддържа безупречно архива. — По-предната. Така че днес реших да не ги безпокоя. И мен преди три седмици ме тръшна същият вирус, та цели два дни не можах да помръдна. Така че ако Сара не се яви и утре…
Но Бетина беше престанала да я слуша. Сара Крейн изобщо не беше повръщала по-предната нощ, ами спеше непробудно на Бетининия шезлонг, гушнала Купър, и двамата завити с две топли одеяла. Сара изобщо не беше болна.
А това означаваше, че става нещо друго и Бетина беше почти убедена, че знае какво. Кимна към директорския кабинет:
— Джо тука ли е?
— Влизай направо — каза Инид.
Бетина почука леко на вратата на Джо Маркъм, отвори я и надникна.
— Бетина — посрещна я директорът и се облегна на стола си с прекалено уморен за началото на работния ден вид. — Заповядай.
— Имам известни притеснения по отношение на Сара Крейн — каза учителката, след като затвори вратата и се приближи към бюрото му. — Не е на училище днес, а и вчера е отсъствала.
— Инид обаждала ли се е?
— Анджи Гарви ѝ казала, че Сара е болна от грип, но вълната от този вирус мина преди три седмици. Така че ако наистина е болна от него, е единствената от цялото училище, което също е необичайно.
Веждите на Маркъм леко се вдигнаха:
— И какво очакваш от мен по този повод? Да се обадя в службата за защита на детето ли? — После възприе сериозен тон: — Подочувам разни странни истории напоследък. Доколкото схващам, госпожица Крейн май ще излезе сериозна художничка.
Бетина се стегна:
— Че е много талантлива — талантлива е. И това е една от причините да се интересувам от нея. Дарба като нейната следва да се насърчава, само че…
— Само че семейство Гарви не желаят тя да контактува с теб, нали така? — Бетина кимна. — И поради това си дошла да ме молиш аз да се разправям с тях, а? — Бетина пак кимна, а Джо Маркъм си записа нещо на настолния календар. — Дай да се договорим така: да изчакаме да видим дали утре ще дойде и ако отсъства, ще се опитам да разбера защо. Окей?
— Благодаря. — Бетина отвори вратата и беше почти излязла, но изведнъж се извърна: — Преписката на Сара от предишното ѝ училище още ли я няма?
— Питай Инид — отвърна директорът, а от тона му Бетина усети, че вниманието му вече се е пренасочило от Сара Крейн към каквото е правел там, преди тя да влезе. Затвори вратата на директорския кабинет, а като се обърна, Инид вече я чакаше с готовата папка: